Диамантите на Рурк

24.

Същата нощ Хейс, Кейтлин и Нол обраха една къща във Фостър Сити, на юг от летището.

Там явно живееха мъж и жена на около четиридесет години, без деца.

Направиха добър удар. На стените имаше четири анимационни рисунки от Уолт Дисни върху целулоид. Екстра качество. Мики Маус като чирак на магьосника, Дъмбо, извисил се над облаците, Снежанка със Снийзи и Гуфи. Нол знаеше, че Анди Попс ще се нервира, защото рисунките бяха оригинални, следователно можеха да бъдат разпознати, но след малко пазарлък щеше да ги вземе. Бяха прекалено хубави, за да ги изпусне.

Хейс и Кейтлин бяха оставили беемвето на паркинга пред „Ла Куинта Ин“ — един от дългата редица мотели на Сан Матео, на няколко километра от летището. Накараха Нол да ги свали на шосето и когато той потегли, те се приближиха до колата си.

Хейс следеше внимателно уличното движение, готов да излезе от паркинга, когато Кейтлин внезапно рече:

— Хей, нещастнико!

Той се обърна към нея. Тя бе насочила хромиран автоматичен пистолет към него.

— Какво… Откъде… Какво правиш? — изуми се Хейс.

— Скъпи, ти заекваш — отговори тя.

— Махни го.

Тя свали оръжието и му го даде.

Хейс никога не бе държал пистолет в ръка. Оказа се по-тежък, отколкото бе предполагал.

— Намерих го в едно чекмедже в кухнята — каза Кейтлин. — Не е ли разкошен?

Пистолетът беше пълен кич. Със седефена дръжка.

— Дай ми го — рече тя и Хейс й го върна. — 45-ти калибър. Класическо оръжие — не може да бъде проследен. Само се замисли по този въпрос.