Диамантите на Рурк

29.

Уелкъм беше търпелив. Колкото и да го желаеше, остави я тя да поеме инициативата. Тя го беше поканила, в края на краищата.

Дори и Грейс да изпитваше някакви съмнения, търпението му ги прогони.

Свършиха с вечерята и макар че Уелкъм знаеше какво предстои, не искаше да избързва. Вдигнаха чиниите, но не ги измиха. Отвориха бутилка вино и угасиха лампите. Той протегна ръце и я прегърна. Докосването му беше леко, но съвсем не предпазливо.

Занесе я на леглото.

Тя знаеше как ще бъде. Той беше тих и спокоен човек. Беше уязвим, но би понесъл доста, ако имаше основателна причина. Всичко това беше истина и когато той я взе в обятията си, Грейс знаеше, че ще се почувства обичана, закриляна и желана.

И наистина беше така.

Уелкъм лежеше в леглото, вперил поглед в мрака.

Хейс не му излизаше от главата. Нямаше отърване от него. Уелкъм и Грейс бяха тук благодарение на Хейс.

Каквото и да говореха за парите, те правеха чудеса. Задвижваха хората.

— Желая те — каза Уелкъм.

Грейс беше сънена, сгушена в него.

— Нали съм тук — отговори тя.

— Това е само началото.

— Не бързай. Моля те. Тази вечер сме само двамата, и това е достатъчно.

Той я целуна. Парите я бяха довели тук и те щяха да я накарат да се премести другаде, помисли си Уелкъм.