Диамантите на Рурк

2.

Дребните неща се натрупват постепенно, когато се стигне до убийство. Неприятностите, случайните инциденти, налудничавите мисли — всичко се смесва. Получава се сложна мозайка. Махнеш ли едно парченце, всичко се срутва.

Макар че след като веднъж мисълта за убийство влезеше в главата на Кейтлин, някой със сигурност щеше да умре.

Оформеше ли се цялостната представа, миговете, които отначало й се струваха маловажни, сега придобиваха нови измерения.

Това беше преди да се омъжи за Хейс, съдружника на Рурк. Тя ходеше с Рурк и преспиваше с него един-два пъти седмично. Рурк беше голям чудак. Струваше поне пет милиона долара, връзваше косата си на опашка на тила и гардеробът му беше пълен с купени на старо хавайски ризи, които носеше с намачкани сиво-кафяви войнишки панталони. Един ден постеше и пиеше само преварена вода. Друг път изяждаше цяла мазна препечена каша.

Вярно, че живееха в област Марин, Калифорния — прекрасното царство на приумиците и фантазиите. Тук често се срещаха ексцентрични типове. Но колкото по-дълбоко човек опознаваше Рурк, толкова повече чудатости откриваше у него. Всъщност той беше нещо повече от странен — той всяваше ужас. Кейтлин веднъж го видя как държи ръката си над пламъка на свещта, а на челото му избиваше пот и капчиците влизаха в очите му. Държа я, докато пламъкът изгори дланта му.

Тези номера поддържаха интереса на Кейтлин. Рурк беше непредсказуем.

Биваше го и в леглото. Твърд като желязо. Правеше го в продължение на два-три часа, неуморно, изстискваше потребностите и напрежението й докрай. Кейтлин съзнаваше, че това е някакъв друг вид мазохизъм, но не се оплакваше.

Тя обикновено спеше дълбоко след подобни маратони. Една нощ обаче се събуди и видя, че е сама в леглото. (Винаги в неговото — той не обичаше чуждата територия.) Кейтлин го чака напразно. Рурк живееше в стара ферма, разположена сред осемдесет декара обработваема земя в северната част на областта, където нощем лунните лъчи озаряваха всичко и пееха щурци. Тя видя, че долу свети и реши да го потърси.

Слезе в хола. Там нямаше никого — само обикновените, евтини мебели на Рурк. В спалнята на долния етаж работеше телевизорът. Имаше и три видеомонитора, свързани с алармената система — дори в дома си Рурк не се чувстваше в безопасност. Но там също нямаше никого.

И в кухнята беше тъмно, но в мазето светеше. Кейтлин слезе там. Безшумно. Правеше го инстинктивно. Стъпалата се извиваха на деветдесет градуса покрай стената. Тя се спря на завоя и погледна.

Рурк бе приклекнал по гол задник в другия край на бетонния под с гръб към нея. В мазето беше замъглено и мръсно. Виждаха се само тръби, пещ и нагревател за водата, осветявани от една-единствена крушка. Рурк се бе надвесил над пералнята и Кейтлин забеляза, че я отместил настрана. Той гледаше надолу към пода.

Изобщо не й мина през ум да го повика. Рурк не беше човек, когото би искала да изненада.

Кейтлин не виждаше какво има пред него. Той правеше нещо и след секунда тя чу изщракване, подобно на капак, спуснат на мястото му.

Рурк се изправи. Тогава Кейтлин забеляза, че в пода е вградена каса — сейф с комбинация. Капакът беше от лъскава стомана.

Рурк започна да премества пералнята върху сейфа и Кейтлин хукна нагоре по стълбите. Хвърли се в леглото и се престори, че спи.

Не след дълго се раздели с Рурк, когато разбра натъжена, че той е такъв скандален скъперник. Купуваше само евтини неща. С изключение на няколко лични луксозни вещи, Рурк живееше като монтьор. Беше досадно да бъде толкова близо и същевременно толкова далеч от големите пари.

Съдружникът му Хейс се развеждаше и Кейтлин привлече вниманието му. Хейс и Рурк бяха единствените и равноправни собственици на процъфтяваща компания и Кейтлин предположи, че са еднакво богати. Хейс беше умен и хубав, макар и малко сладникав. Той знаеше какво да прави с парите си и как да ги харчи.

Ожениха се няколко седмици, след като излезе съдебното решение за развода му. Рурк дойде на сватбата и им пожела всичко най-хубаво. Подари им купа от Лалик.1

Кейтлин се зачуди каква ли мъка му е причинила тази покупка.

Не каза на никого какво е видяла онази нощ в мазето му. Само съхрани случката в паметта си. Също като някой езотеричен предмет, който не изхвърляш, защото знаеш, че един ден ще разбереш каква е истинската му стойност. Такъв беше и автомобилът на Рурк — форд мустанг от 1965 година, но ценен, класически модел. Само че стойността му не се набиваше в очи веднага. Човек трябваше да знае какво да търси и къде.

Хейс познаваше Рурк от десет години, когато осъзна, че изобщо не го познава:

Срещнаха се в университета в Станфорд в началото на динамичните осемдесет години. Рурк следваше химия. Хейс беше на път да стане магьосник по въпросите на маркетинга. Двамата бяха будни младежи, прескачаха изкусно препятствията по пътя си и бързаха да навлязат в живота, за да отхапят парче от голямата баница. Рурк бе направил линия за производство на кремове за лице и препарати за коса от алое. Хейс бе измислил многопластов план за маркетинг, с който да избегне проблемите на пирамидалните продажби, поставени от закона.

Започнаха да работят заедно. Взеха назаем пари от роднини, направиха си заплати от по 160 хиляди долара и създадоха корпорация по времето на Коледната ваканция преди последния семестър.

Нарекоха компанията си ЕвХаТек. През март реализираха първата месечна печалба. Изплатиха дълговете, които бяха направили по време на следването си. Първата година осъществиха продажби за три и половина милиона долара и печалба от четиристотин хиляди. Отправили се бяха към успеха.

Години наред Хейс обичаше да се хвали: „Преди двадесет и петия си рожден ден имах висши служители с минимална годишна заплата най-малко сто хиляди.“

Продължаваха да правят пари. Построиха главен офис в Сан Рафаел. Започнаха да се занимават с деликатеси, пътнически принадлежности, битова електроника. Навлязоха в телевизионния маркетинг, пощенските услуги, дори в продажбите в пазарните центрове по Крайбрежието.

Корпорацията се състоеше от хиляда дяла и всеки притежаваше по петстотин. Разменяха корпоративната собственост като деца, които си разменят снимки на футболисти. Станаха известни, че взимат решения, като хвърлят зарове. Беше лесно — всичко, посято от тях, даваше плод. Получаваха по петнадесет хиляди долара заплата на месец, но истинските пари идваха от печалбата, която взимаха от дивидентите в края на всяка финансова година. Щом бизнесът им потръгна, дивидентът нарасна на около половин милион долара за всеки, а веднъж дори стигна до два милиона и четиристотин хиляди. Тлъста сума. Прекрасно е да попаднеш на такава златна мина.

Хейс започна да разчита само на дивидента. Мислеше, че се трупа автоматично и че не могат да не печелят пари. Рурк се опита да го предупреди, че не бива да обърква гениалността със спекулативния пазар.

Хейс вложи парите си в доходоносна собственост, акции и разкошен дом, който построи на възвишенията над Тибурон в Марин. Обичаше къщата си. Искаше да я задържи за себе си, след като се разведе. Обезщети първата си съпруга с чек за четири милиона и шестстотин хиляди долара, голяма част от които покри, като продаде акции от борсата, ипотеки и собственост. Но запази къщата.

Хейс и Кейтлин се ожениха през юни. Същата година, през която от ЕвХаТек започнаха да изтичат печалби. Прекараха медения си месец на яхта под наем край Антилите и сетне заживяха в дома на Хейс. През юли излезе годишният отчет на компанията. Дивидентът беше спаднал на двеста хиляди.

Кейтлин умееше да харчи пари. Галерии, поръчки по пощата, универсални магазини, бижута, ресторанти. Помислиха, че са изхарчили парите чрез кредитните си карти и изплатиха баланса преди края на поредния платежен цикъл. Един следобед, преди първата годишнина от сватбата им, Хейс направи равносметка и установи, че през миналата година са изхарчили 166 700 долара само с кредитни карти.

Е, поне Кейтлин е щастлива, помисли си той. Жизнена, дейна, кипяща от енергия, хвърляща искри.

Винаги можеше да го накара да пристъпи към действие. Познаваше го по-добре, отколкото самият той се познаваше. Искаше ли нещо, тя го искаше на всяка цена и той не можеше да й се противопостави. И не след дълго се предаваше. Станеше ли неспокойна, той също беше неспокоен. Кажеше ли: „Животът е толкова тъп“, той се съгласяваше. Когато заявеше, че трябва да преминат границата, за да намерят нещо интересно, той го правеше. Стигнеше ли се до изява на воля, тя винаги печелеше.

След първата година от брака им Кейтлин реши, че им трябва още една къща, където да ходят през почивните дни. Намери непретенциозна малка дървена къща на една скала на нос Сур, на брега на океана, в подножието на Коуст Рейндж. Само за осемстотин хиляди долара. За да плати в брой, Хейс продаде няколко краткосрочни облигации и изтегли лихвите си от Центъра за медицинско изкуство в Дейли сити.

Първата вечер в новата къща океанът бучеше толкова силно, че Хейс не спа добре. Утрото беше топло и ясно. Ядоха малини и изпиха бутилка шампанско Дом Периньо. Прибоят бучеше. Ветрецът разнасяше морската мъгла над върха на скалите.

Хейс наля остатъка от виното на Кейтлин и рече:

— В утрини като тази човек знае, че постъпва правилно. Самото ти присъствие тук, на това място, в този миг, ти вдъхва увереност, че си попаднал на нещо велико.

Всъщност не изпитваше такива чувства, но предполагаше, че ще бъде така.

— Да не се увличаме — каза Кейтлин.

— Защо? Прекрасно е. По-хубаво от това не може да стане.

— Надявам се, че не е така.

— Не ти ли харесва?

— Не съм смаяна.

— Нима? Това ли е най-хубавото, което можеш да кажеш?

— Съжалявам. Хубаво е, чудесно, идилично, на седмото небе съм. Искаш ли още? Имам предвид, че мога да продължавам да лъжа, ако това те кара да се чувстваш щастлив. Но ако желаеш да знаеш истината — утрото си е утро, океанът си е океан и всеки богат тъпанар може да седи тук сега. Не че не съм благодарна — опазил ме Бог, но наистина ли това е най-доброто?

Скоро след това пристигна годишният отчет. Дивидентът на Хейс бе намалял на деветдесет хиляди долара. Това означаваше, че годишният му доход е триста хиляди.

Хейс беше възмутен. Щеше да изкарва повече пари, ако бе завършил право.

Горе-долу по същото време Хейс и Кейтлин започнаха да правят пакости. По Коледа се свързаха със Съни Нол и сериозно се заеха да обмислят престъпление. ЕвХаТек вече кървеше обилно. Хейс прочете последния годишен отчет и разбра, че всъщност е разорен.

И тогава всичко се сля в едно — безспокойството на Кейтлин и влиянието й върху Хейс, както и ужасът, който той изпита, като разбра, че е неплатежоспособен. Вероятно причина бяха парите, а може би извратеността — те не могат да бъдат разграничени едно от друго.

Най-важното беше, че когато в началото Кейтлин започна да говори за убийство, Хейс не каза, че това е грях или че е луда.

Вместо това той рече:

— Нямаш представа какво означава това. Не знаеш как да го направиш. Дори не знаеш откъде да започнеш. Кейтлин си представи капака под пералнята в мазето на Евън Рурк и отговори:

— Знам, и още как.