Диамантите на Рурк

42.

Кристал Стар се кри известно време в гардероба в спалнята. Отначало стоеше на площадката на стълбището и се чудеше какво да направи. Онези се готвеха да убият Евън и тя трябваше да предприеме нещо. Не че му беше длъжница, но всичко й се струваше ужасно.

Сетне къщата се разтърси от някакъв мощен взрив. Той я накара отново да влезе в гардероба. Не знаеше какво правят, но не искаше да участва.

После чу по-леката експлозия и изстрелите. Долови краткия разговор долу, но не можа да разбере думите. Само гласовете на двамата мъже и жената.

Последва тишина. И мрак. Цяла нощ ли щеше да чака?

Остана в гардероба още няколко минути, сетне отвори вратата. В къщата като че ли нямаше никой. Тя се облече и застана на площадката на стълбището. Никакво движение.

Кристал слезе в хола. Той беше в пълен безпорядък. Рурк сигурно беше мъртъв. Кристал обиколи стаята, но видя само счупени стъкла и мъглата, която струеше през прозорците.

В този миг забеляза, че на прозореца има някой.

— Бренда Джо — рече Евън. — Има ли някой вътре?

— Не… Мисля, че няма никой… Не.

Той й каза, че ще влезе през предната врата и тя отиде да го посрещне. На лунната светлина Кристал видя, че лицето му е окървавено, а от дясната му ръка тече кръв и капе на пода.

Той несъмнено беше уплашен, но се опитваше да не го показва.

— Господи! — възкликна Кристал.

— Нищо ми няма — успокои я той.

Отиде в кухнята, взе няколко свещи и ги сложи в чинийки. На светлината им Евън изглеждаше като възкръснал мъртвец. Имаше шест-седем рани, от които бликаше кръв, но не обилно. Сигурно нямаше да изглежда толкова зле, ако престанеше да кърви.

Тя си помисли, че Евън първо ще се погрижи за раните си. Ала той взе една от свещите, каза на Кристал да не мърда от мястото си и слезе в мазето.

Не се забави. Когато се върна, изглеждаше още по-зле и още по-усилено се опитваше да го прикрие. Оглеждаше се нервно наоколо и се взираше в мъглата навън. Кристал не бе помислила за вероятността онези да се върнат.

Той пак й каза да стои там и слезе долу. Върна се, облечен с панталон и кожени сандали на краката. Носеше дипломатическо куфарче и купчина хавлии.

Каза й да намокри няколко от тях, сложи куфарчето на кухненския плот и го отвори. Вътре имаше дрехи, несесер за бръснене, клетъчен телефон и пачка банкноти по стотарки.

Евън извади и малък автоматичен пистолет, който приличаше на автомат узи, каквито носеха наркобароните във филмите. Той още беше разстроен и нащрек, но щом хвана пистолета, вече не изглеждаше нервен.

Съвземаше се бързо. Остави пистолета на кухненския плот, извади телефона, взе един стол и седна. Набра някакъв номер и докато чакаше да му отговорят, каза на Кристал да избърше свободната му ръка с една от хавлиите.

От другата страна вдигнаха и Евън попита за някой си Джералд. Каза му да дойде незабавно.

Кристал видя, че няколко от раните му трябва да бъдат зашити. Евън затвори телефона, разкъса две от хавлиите и й каза да го превърже.

Той избърса кръвта от лицето си и набра друг номер. Този път се обади на някакъв Хармън и също му каза да дойде веднага.

— Сигурен ли си, че не е необходимо да извикаме линейка? — попита след малко Кристал.

— Не — отказа категорично той.

Тя почисти раните му и ги превърза.

Усети, че Евън е още нащрек, но и уморен. Той й каза да му даде парите от куфарчето, да вземе стол и да седне до него.

— Бренда Джо — рече Евън. — Ти си добро момиче. Съжалявам за случилото се.

Каза го така, сякаш ставаше дума за бримка в чорапа й или за счупено токче.

— Е, беше интересно — отговори тя, като се опитваше да бъде весела и хладнокръвна.

— Ще те изкараме оттук, веднага щом можем — добави той.

Тогава тя се сети за какво говори — портата. Нямаше електричество и тя не работеше.

Евън отброи петстотин долара. Както обикновено. Даде й още петстотин заради главоболията.

— Ще извикаш ли полиция? — попита Кристал.

— Защо?

— Заради всичко това.

— Наистина ли искаш да си имаш работа с полицията?

— Не особено.

— Добре тогава.

— Но…

— Не раздувай толкова много нещата. Неколцина мои приятели, малко недоразумение — това е всичко.

— Как така?

— Ще се оправя сам.

Малкият автоматичен пистолет беше на кухненския плот. Той го взе и го сложи в скута си, за да му бъде под ръка. Кристал повярва само на последните му думи — че ще се оправи сам.