Диамантите на Рурк

4.

Седмица след Деня на благодарността един от клоновете на ЕвХаТек изгуби голям дял от основните продукти, които продаваха на пазара. На връх Коледа цялата емисия от акции на друг клон потъна в дън земя.

Къде? — чудеше се Хейс. В някоя дупка в пустинята?

Цяла сутрин говори със служителите от складовете и превозвачите. Не отиде да обядва, а накара секретарката си да му донесе кисело мляко и ментов чай с лед.

В офиса не беше лошо, ако се налагаше непрекъснато да говориш по телефона. Кабинетите на компанията и Сан Рафаел приличаха на общинските колежи в Калифорния, които държавата построи с десетки в края на петдесетте и шестдесетте години, когато парите се нареждаха след добрия вкус и чара. Продълговати ниски постройки, просторни помещения, прозорци в покривите, белосани стени, греди, дървен под и множество прозорци с гледка към парка и игрищата.

Хейс продължи да говори с хората от югозапад. В два часа следобед през открехнатата врата на кабинета си той видя, че Рурк се е отправил към изхода, щастлив и доволен, че си е свършил работата за деня.

Хейс го повика и Рурк подаде глава през вратата.

— Къде отиваш?

— У дома — отговори Рурк така, сякаш искаше да му каже, че не е негова работа.

— Онези от югозапад изгубиха стоката.

— Така ли? Защо ти се занимаваш с това? — попита Рурк.

— Това е много стока, Евън.

— Ние плащаме на служителите си да се справят с тези проблеми.

— Мислиш ли, че на разпространителите не им е писнало вече?

— Така е в бизнеса — каза нетърпеливо Рурк.

Изглеждаше много по-обезпокоен, че го задържат, отколкото за загубата на компанията.

— Сега всичко е наред. Овладях положението — добави Хейс.

— Вършиш черната работа.

— Е, можеш да си ходиш.

— Добре.

Рурк се обърна и излезе. Хейс се завъртя на стола си и го видя как крачи към автомобила си, паркиран начело на редицата коли, принадлежащи на изпълнителните директори на компанията. Изобщо не му пукаше, ако се съдеше по походката му.

Как го постигаше? Сякаш идваше тук за развлечение, а после имаше работа.

По-рано Хейс се възхищаваше на безразличието на Рурк. Той винаги запазваше хладнокръвие в трудни моменти.

Двигателят на мустанга му запали, потрепери и изрева силно, докато Рурк го изкарваше от паркинга на заден ход.

Сега обаче безразличието му късаше нервите на Хейс.