Диамантите на Рурк

59.

— Ти трябва да бъдеш там — каза Рурк на Хейс.

Хейс беше на работа, в офиса.

— Необходимо ли е? — попита той.

— По дяволите, ние сме съдружници. Днес е най-важният ден в живота ми, а ти не искаш да дойдеш.

— Искам, но мислех, че ти не желаеш да ти се бъркаме.

— Не казах, че ще се бъркате, а само да бъдете там.

— Знам ли — отговори Хейс.

Той нямаше никакво желание да бъде близо до Рурк и до скъпоценните камъни.

— Долавям някаква съпротива у теб — продължи Рурк. — Сега, когато ще си възвърна камъните, ти се държиш така, сякаш не ми дължиш нищо и се опитваш да се измъкнеш. Отбягваш ли ме, какво?

Да, помисли си Хейс, защото ме плашиш.

— Не — каза той на глас, — съвсем не.

— Присъствието ти ще бъде символично. Ти стана причина да изгубя камъните, затова трябва да бъдеш там, за да ми помогнеш да си ги получа обратно.

— Щом настояваш.

— И за по-практично ще използвам още един човек. След като се появи морският пехотинец, кой знае какво може да стане? Искам двамата с него да тръгнете с парите и да изчезнете колкото може по-бързо.

Хейс не отговори.

— Правя го в знак на добра воля — продължи Рурк. — Или ти не мислиш така. Намираме се на кръстопът. От теб зависи накъде ще поемем.

— Както кажеш: На твое разположение съм.

— Ти и Хейс ще тръгнете с парите — обясняваше Рурк на Кейтлин.

Тя беше в дома му. Той я бе поканил да дойде. Хармън и Джералд ги нямаше и му трябваше помощник да пази Нол. Тя се съгласи начаса. Беше твърде вълнуващо, за да го изпусне. Нол беше заложник, предстоеше размяна на цяло състояние, преди това — въоръжен обир. Твърде много!

Нол беше навън, до портата. Каза, че се нуждае от малко чист въздух. Рурк и Кейтлин го наблюдаваха от прозореца на хола. Но Евън беше сигурен, че Нол няма да избяга. Как щеше да загърби късмета си?

— Не съм решил още какво точно ще направим — каза тихо Рурк. — Но при всички случаи ще импровизираме. Морският пехотинец идва, взима парите, дава ги на мен, а аз — на теб. И ти тръгваш. Ще използваме суматохата. Кой знае какво може да последва?

— Ще ми позволиш да нося парите? — учуди се Кейтлин.

— Защо не?

— Това е знак на доверие.

— Знак на любов.

— На ангажираност. На доверие, любов и ангажираност.

— Не изпускай Хейс от очи. Когато му разказах за плана си, направо долових мислите му. Ти и той сами с моите шестстотин и петдесет бона.

— Ще се справя с него. Не след дълго той ще бъде оправен завинаги.

— Точно така.

— Ще бъдем само аз и ти.

— Докрай.

Рурк излезе навън и се приближи до портата. Нол седеше до оградата.

— Почивката свърши — каза Рурк и Нол се прибра вътре.

Рурк се опитваше да мрази Нол. В края на краищата той бе нахлул в живота му. Откраднал бе скъпоценните му камъни и ги държеше като откуп.

Само че Рурк не изпитваше никакви чувства към Нол. Ралф не бе изменил никому. Дори не познаваше Евън. Нол щеше да получи точно каквото му се полагаше — нищо.

С Хейс и Кейтлин беше различно.

Ето какво се получава, като допуснеш хората в живота си.

Към тях Рурк изпитваше съвсем други чувства.

Той се загледа навън, отвъд тревата и дърветата. Представи си всичко. Нощ. Той шофира по магистралата. Хейс и Кейтлин карат пред него. Изменниците, застрашили живота му. Хейс и Кейтлин, които познаваше… с които беше близък. С тяхната необикновена прозорливост.

Той кара колата и ги наблюдава. Доближава се до тях. Може би прекалено близо, но иска да види всичко с очите си. В ръцете си държи вълшебната кутия с магическото копче.

Хейс и Кейтлин — щастливи и доволни от кражбата и коварството в сърцата си. Пръстът му е върху копчето. Наблюдава ги внимателно. Сега са безсилни, животът им е изцяло в неговите ръце и той благоволява да им подари тези последни удари на сърцето и мигове на вероломство. Тяхното безгрижие му доставя удоволствие. Само да знаят какво ги чака…

Той натиска копчето. И става свидетел на последния миг от съществуването им и на първия от смъртта им.

Наистина са близки.

Хейс каза на секретарката си, че ще се забави на обяд. Излезе от сградата, подкара колата по магистрала 101 и мина по моста. Спря пред апартаментите на Джексън стрийт.

Търси Грейс по телефона два пъти посред нощ и десетина пъти сутринта, но тя не отговори. Хейс не можеше да повярва, че му е била дузпата. Вчера му бе отказала, но той знаеше, че това е сигурно някакъв номер. Нямаше начин да не отиде при него.

Вероятно Уелкъм усложняваше нещата. Щом Грейс не е в апартамента си, сигурно е с Уелкъм.

Добре, помисли си Хейс, ще си я взема обратно насила, ако трябва.

Вратата й беше заключена. Хейс се качи до апартамента на Уелкъм. Опита се да не мисли за него като за обучен убиец. Иначе щеше да се уплаши. Не, Уелкъм беше безработен. Той нямаше цел и корени в живота, носеше се по течението. Хора като Уелкъм винаги губеха.

Така беше по-добре. Грейс щеше да прозре истината.

Хейс потропа на вратата на Уелкъм, но никой не отвори.

Той имаше ключове. За всеки случай. Влезе в апартамента на Уелкъм и се огледа. Вътре нямаше никой. Никаква следа от Грейс.

Хейс излезе и затвори вратата след себе си. Слезе долу и влезе в апартамент 1-Б.

Нямаше я. Хейс се разходи из хола. Гардеробът беше отворен и празен.

Малка мръсница. Беше проиграла шанса си. Тъпанарка… Почти я съжаляваше.

Както стоеше в средата на пустия апартамент, Хейс внезапно изпита желание да бъде с Кейтлин. Бяха преживели много заедно — един цял живот за два дни. Вярно, че Кейтлин можеше да ти скъса нервите. Пък и беше опасна.

Но тя имаше дух и въображение. С нея никога не беше скучно. А това беше предостатъчно.

Грейс беше апетитно парче — трябваше да й го признае. Само че тъпа като пън. Въображение ли — вятър и мъгла. Тя не виждаше по-надалеч от носа си. Да прекара остатъка от живота си с мис Привлекателност? Откъде му дойде на ума?

Той излезе бързо от апартамента. Изгаряше от нетърпение да се прибере у дома.

Кейтлин накара Нол да легне на дивана в хола. Той не искаше. Тя допря пистолета до главата му и Нол се подчини.

Кейтлин не искаше да се притеснява за него. Желаеше да затвори очи и да си представя сцената.

Извършили са размяната и сега пътуват с колата. Рурк е някъде зад нея, на няколко мили.

Парите са у нея.

Тя паркира на уреченото място. Чака Рурк.

Кейтлин отвори очи. Нол още лежеше на дивана, но тя не го виждаше. Пред очите й беше Рурк. Нощ. Той се приближава до колата й и си иска парите.

Тя вдига пистолета с две ръце и се прицелва:

Бум!