Диамантите на Рурк

54.

В къщата на Рурк беше студено. Най-малко половината прозорци бяха счупени. Рурк изрови няколко найлонови чувала за боклук, нарязаха ги и запушиха дупките.

Нол не им помогна. Това си беше тяхна работа, да ги вземат дяволите. Наблюдаваше ги как работят. И Уелкъм редом с тях.

Мърл сякаш живееше тук. Щом свършиха, Рурк му каза да се прибере у дома и да се наспи. Напомни му, че утре има работа.

Какво ли означаваше това?

Когато Нол влезе в склада, той мислеше, че е изчислил всичко. Смяташе, че е готов. Сетне чу гласа на Уелкъм: „Не се съпротивлявай, само върви“ и установи, че изобщо не е подготвен.

Само речта му беше готова. Би умрял заради скъпоценните камъни. Звучеше убедително. И оказа въздействие. Но какво трябваше да направи, когато Рурк му каза да се обади на съдружника си — да извика Уелкъм ли?

Мърл излезе от къщата и се качи в микробуса. В моя микробус, помисли си Нол. Моите камъни, моят микробус, моят план.

Уелкъм потегли, без дори да погледне назад.