Диамантите на Рурк

36.

Уелкъм каза на Грейс, че иска да я заведе на вечеря. В някое хубаво заведение. Без да се съобразяват с парите.

— Човек не може да не се съобразява с тях — възрази тя.

— Не и тази вечер. Днес имам пари за харчене. Пък и очаквам да получа още.

Грейс го закара в един тайландски ресторант на Клемент стрийт. Приятен, но не особено скъп.

По време на вечерята Уелкъм попита:

— Щеше ли да бъдеш моя, ако бях богат?

— Парите нямат нищо общо с това — отговори Грейс.

— Нима?

— Точно така.

— Както кажеш.

— Така е, това е истината.

Той й даде минута-две, за да се успокои. Не й беше необходимо много време.

— Нали няма да си развалиш мнението за мен?

— Мърл, ти няма да станеш богат.

— Но ако бях?

— Не, няма да си разваля мнението за теб.

Половин час по-късно, на излизане от ресторанта, Грейс го дръпна за ръкава и каза:

— Само не ставай прекалено богат, чу ли?

— Ще се опитам — отговори той.