Диамантите на Рурк

32.

— Те не са като теб и мен — рече Нол. — Те разсъждават по друг начин. Душата им е различна. Дори и когато говорят. Човек разбира думите им, но те означават нищо съвсем друго.

Двамата седяха във всекидневната на Нол пред две бири Будвайзер. Вече бяха изпили по три — за сприятеляване.

— Зомбита — каза Уелкъм. — Като в един филм, който гледах като малък. Зомбита от стратосферата.

— За нищо не стават — добави Нол. — Змии. Никога не си сигурен каква идиотщина могат да измислят. Мислиш, че си видял всичко, но те ти поднасят нещо ново. Ето, това ме плаши в сегашното им предложение. Страхувам се, че още не съм стигнал до дъното с тях.

Уелкъм се чувстваше добре тук. Сякаш беше у дома си. За пръв път се запознаваше с бивш затворник. Ала Нол съвсем не приличаше на престъпник. Изглеждаше напълно нормален. Много по-нормален от Хейс и Кейтлин.

— Парите са добри — отбеляза Уелкъм. — Стига да ги има.

— Все има нещо.

Милион и половина. Нол и Уелкъм седяха с бира в ръка и обсъждаха този въпрос.

Не можеха да го пренебрегнат току-така. Милион и половина долара, дори възможност за десет процента от плячката изискваха значително внимание:

— Какво смяташ да направиш със своя дял? — попита Нол.

— Искам да си намеря някаква работа, която няма да ме унижава. Не искам да целувам задници до края на живота си.

— Много общо казано.

— Все още не знам нищо определено. В момента нямам какво да правя и това ме тормози.

— А аз искам да се върна в родното си място — рече Нол. Опитвах се да го забравя, но не мога.

— Родното място те обсебва. Мислиш, че си скъсал връзката, но подсъзнателно непрекъснато мислиш за него.

— Аз мога да върша фермерска работа. Животът на село е хубав. Знаеш ли колко земя мога да си купя с половин милион долара в Оклахома? Повече от четири хиляди декара.

— Това са много пари — съгласи се Уелкъм. — Само да можем да ги измъкнем от тях.

— Трябва да измислим някакъв план — предложи Нол.

— Ти по-добре се пази.

— Аз имам по-добра идея. Ти ще пазиш мен, а аз — теб.