Диамантите на Рурк

40.

Евън Рурк се снимаше, когато електричеството угасна. Лампите бяха запалени навсякъде из къщата, но изведнъж всичко потъна в мрак. Камерата беше поставена на един триножник и касетата се въртеше във видеото.

Евън се бе отдал на полова дейност. Много го биваше в това отношение, помисли си Кристал Стар. Правеше го цели два часа без дори да се задъха. Сетне изваждаше видеокасетата, слагаше нова и продължаваше. Повечето момичета от агенцията за компаньонки не отиваха при него втори път. Коя ли искаше такъв маратон? Те търсеха някой шампион на кратки разстояния за една бърза обиколка на пистата за по-малко от минута.

Но Кристал нямаше нищо против. Духът й можеше да витае из въздуха — като извънтелесно преживяване. Рееше се над леглото и наблюдаваше някаква непозната блудница, която се мяташе и стенеше, сякаш сношението наистина й доставяше удоволствие. Пък и Рурк не беше като другите. Плащаше й таксито от Сан Франциско и обратно и винаги добавяше по една стодоларова банкнота към сметката от четиристотин, която трябваше да плати на компаньонката за цяла нощ. Беше чистоплътен, не се заяждаше, когато тя извадеше презерватив от чантата си, и не беше капризен или извратен (ако не броеше камерата и видеото, ала на нея не й пукаше).

Имаше само една прищявка. Първия път когато Кристал дойде при него, той поиска да узнае истинското й име. Тя едва не му каза истината — че действително се казва Кристал Стар.11 Но Кристал беше в играта по рождение, разсъждаваше бързо и отговори, че името й е Бренда Джо Спърлинг. Така се казваше най-добрата й приятелка от гимназията. Евън хареса името. Когато най-после започваше да свършва, той се вкопчваше в нея и викаше името й.

Кристал беше съгласна с всичко. Заради петстотинте долара и таксито. Само не разбираше защо му е необходимо да го прави цели два часа, при това да се записва на видео. Но Кристал знаеше, че човек може да откачи, докато се опитва да намери логика в похотливостта.

Когато електрическият ток спря, Рурк тласкаше с равномерни удари като гребец. Кристал въздишаше дълбоко и си мислеше какво ще си купи с парите, които ще й даде. Светлината примига, помръкна и сетне напълно изгасна.

Отначало Рурк като че ли не забеляза това. Значи и неговият дух кръжеше другаде. После наруши ритъма, забави го и спря. Сякаш беше играчка, чиято пружинка постепенно се разви. Явно не беше същото, когато не се снимаше с камерата.

Той зашляпа с боси крака към банята и се изпика.

През това време Кристал отиде до най-близкия прозорец. Видя, че е паднала мъгла.

Евън се върна и седна на леглото.

После взе телефонната слушалка от нощното шкафче. Доближи я до ухото си и натисна вилката няколко пъти. След това отиде до прозореца, вдигна щорите и видя мъглата.

Не му хареса. Той се приближи до вратата, спря и се върна при нощното шкафче. Отвори чекмеджето и извади фенерче. И револвер.

— Стой тук — каза той на Кристал.

Сега беше коренно различен. Напрегнат, нащрек. Излезе гол и заслиза по стълбите, без да вдига никакъв шум.

На Нол му се стори, че има нещо странно, след като излязоха от гората и тръгнаха по мократа трева към къщата. Кейтлин хукна напред и се приближи до предната врата. Каза на Хейс да отиде при нея. Хейс я последва и угаси фенерчето, когато стигна до там.

Нещо се е случило, помисли си Нол. Хрумна му да се обърне и да избяга начаса. Но ако го направеше, нещата съвсем щяха да излязат от контрол.

Кейтлин му каза да загаси лампата на главата си. Нол нямаше никакво желание да изпълнява заповедите й, защото сега командваше той. Но в същия миг съзря лъч от фенерче вътре в къщата.

Нол мигновено изключи лампата.

Кейтлин се прилепи до стената и се запромъква към входа. Досущ като в криминален телевизионен филм.

Хейс стоеше от другата страна на вратата. Кейтлин държеше… О, не! Пистолет! Автоматичен. Господи! Щом тя имаше оръжие, нещата вече бяха извън контрол.

Някой отключи. Валчестата дръжка изщрака и вратата се отвори. Един бял и гол като оскубано пиле мъж застана на прага.

Кейтлин допря автоматичния пистолет до ухото му и каза:

— Евън, не мърдай и без хватки от кунг-фу. Хвърли проклетия пистолет или ще гушнеш босилека.

— Я, това била Кейтлин — рече мъжът.

Който и да беше, той я познаваше.

— Пистолетът — повтори тя.

Тишина. Евън обмисляше създалото се положение.

— Кучка. Скапана смахната кучка — каза той накрая.

Нямаше съмнение, че я познава.

— Хей, какво, по дяволите, правите тук?

— Пистолетът — каза отново Кейтлин.

След няколко секунди нещо тежко тупна на дъсчения праг.

— Вземи го — заповяда Кейтлин на Хейс и той се наведе. — Да влезем вътре, а? Тук е хладничко, не мислиш ли така, Евън?

Сякаш го беше репетирала седмици наред.

Изведнъж Нол установи, че действително е било така.

Кристал Стар се ослушва известно време, но не чу нищо. Зачуди се какво ли прави Евън. Гол, с револвер в ръка.

Врата ли се отвори? Предната или задната? Тя чу някакъв глас. На Евън. После други гласове. Мъжки и женски.

Кристал тръгна пипнешком из тъмната стая към площадката на стълбището. Оттам се виждаше по-голямата част на хола. Особено ако имаше осветление.

Тя долови някакво движение. Хора влизаха през предната врата и два ярки лъча от фенерчета кръстосваха помещението. Кристал успя да различи някакъв мъж и жена край Евън. Мъжът бе насочил фенерчето си право в очите на Евън, а неговото висеше надолу.

Лицето на Евън беше бяло. Лъчът на другото фенерче осветяваше дрипавия килим. Всичко останало имаше неясни очертания.

— Влизай, Ралф — извика жената. — Не се срамувай.

Ралф явно не помръдна.

— Ралф, нима не знаещ? Затънал си до гушата, момче.

Това порази Кристал. Какви шантави думи! Ралф беше още навън.

— Не можеш да спреш всичко това — каза жената. — Разкарай се, ако искаш. Но няма да постигнеш нищо. Няма да ни попречиш. Ти си в играта. Ние влязохме и ти ще влезеш.

Непознатата каза на другия мъж, който беше с нея, да вземе фенерчето на Евън и онзи го стори. Даде и го и тя го насочи към лицето на Евън. Сега вече Ралф застана на прага.

— Ралф, запознай се с Евън — каза жената. — Евън, това е Ралф.

Тя премести лъча на фенерчето към Ралф и Кристал зърна за миг един човек, който с изключение на лампата на главата, приличаше на електротехник.

— Ралф — продължи жената, — това няма нищо общо с теб. Предлагам да слезеш долу и да си свършиш бързо работата, защото няма да оставаме за вечеря.

— Евън, предполагам, че няма да ми кажеш комбинацията на сейфа — каза Ралф.

Евън се поколеба какво да му отговори и накрая рече:

— Заври си го отзад, Ралф.

— Проклети задници — каза Ралф, но включи лампата на главата си и се огледа.

Видя вратата на кухнята и излезе.

— Вие сте напълно смахнати — рече Евън.

— Точно ти ли ми го казваш… — отговори другият мъж.

— Назад — прекъсна го жената. — Обърни се. Ръцете на стената.

Евън се подчини. Когато се обърна, Кристал видя, че вече не държи револвера в ръката си.

Но онези имаха оръжие, защото се чу изщракване.

Човек разпознава някои неща от пръв път, без да ги е чувал досега. Като например тракането на ядосана гърмяща змия. Разбираш за какво става дума дори в тъмното.

Кристал чу непогрешимия металически звук и веднага разбра от какво е — зареждане на пистолет.