Дневникът на един геолог (Новели, разкази, миниатюри)

ЛИСТАТА

Когато ги видя пак в октомврийската премяна, и те непременно нещо ще ме попитат. Какви са тези луди цветове — ме питат, — слънчеви, кървави, лунни и златни? Защо сега, когато вятърът и пръстта вече ни викат? Ние свършихме своята работа, докато бяхме зелени — каква е тази грейнала и шарена старост преди снеговете?

Все тъй ме питат листата, все тъй не знаех какво да им отговоря.

Един ден слизах по моя любим път през дола към бараките на миньорите. Този дол беше като корито, обрасло с габъри, буки, брези и калини. В краката ми шумата — до колене. Около мен и над мен — топлият панаир на есента и листата. Спрях в ниското долу — до стръмния бряг на реката — и видях как в полутъмното място, което познавах от много години, нещо сега свети. Отвътре навън и от клоните на дърветата към небето.

О, листата били пазели цялата светлина на живота си — чак до мига на смъртта си. Небесната божия светлина, събирана през тяхната единствена пролет и лято.

О, те били искали да я върнат.