Дневникът на един геолог (Новели, разкази, миниатюри)

НАТРИЕВ ХЛОРИД

Бях ученик, когато в час по химия видях какво се случи с едно мъничко парченце натрий, след като учителят го пусна във водата. То избухна, запали се, гръмна.

Бях войник, когато усетих действието на хлора — противогазът ми се беше повредил.

Какъв ужас — да допреш парченце натрий до мокрия си език.

Каква жестока смърт — да поемеш отровния хлор.

А всеки божи ден с блаженство посоляваме хляба и гозбата си със… натриев хлорид. Защото тъкмо това е солта.

Сега, когато вече лека полека отивам към пенсия, с голямо удивление разбрах как много от нас биха изгърмяли, ако бяха сами.

И още толкова от нас биха отровили, ако бяха сами.

И как съединението ни е превърнало в насъщна, вкусна сол.