Зная, разбира се, че моите миниатюри приличат на семки.
— Тиквени семки — смее се дъщеря ми. — Защото се раждат в твоята тиква.
— Все пак се ядат — защищавам се аз.
— Чоплят се — казва тя. — Човек не може да се нахрани със семки, нали?
Да, зная, разбира се, и това. Но мисълта, че биха могли да поникнат…