Дневникът на един геолог (Новели, разкази, миниатюри)

ИМАНЯРИ

Слушах за вас-толкова тайнствени, страшни, красиви легенди.

Четох за вас — още по-хубаво, мрачно, недостижимо.

Ходих с вас — усетих надеждата, риска, неимоверния труд и това странно, тихичко отчаяние.

Често си мисля за вас — та нали всички ние вярваме, търсим, очакваме Нещото, след което…

Искам да ви попитам: ей, иманяри, не вили е страх, че някой ден, някоя нощ голямата купчина злато ще блесне в очите ви. Нали тогава вече няма какво да търсите?

Не ви ли е страх, ей, истински, родени иманяри, че изведнъж ще се превърнете в неманяри?