Дневникът на един геолог (Новели, разкази, миниатюри)

ЗДРАВЕЙ, САЛЧО

Не зная защо щъркелите са утрепали онзи, дето е презимувал на Реджо в обора. Питах един професор, той приказва, приказва, ама и той не знае. Питах в зоологическата градина — нали там зимуват и щъркели, и други птици — и там нищо не можах да разбера.

Добре, ама ние навремето, като завършвахме нашата геология, тръгнахме по обектите и един от нас остана в университета. Намери и той топлото място — като щъркела в обора на Реджо, — изкара там тия години, през които с тебе се знаем. Как да е, полека-лека всички се прибрахме по София. Сега работим с този колега в един институт. Гледаме го ние, мърморим си и му се чудим. Всеки ден ще намерим чалъм да го клъвнем и по малко го трепем, човека.

Това е. Ние сме добре, ти как си? Поздрави Вана и децата.

Твой бай Дончо.