Ние двамата сме съвършеното приятелство. То е стигнало до пълното единство.
Седим един до друг: с лице към надеждите, с гръб към злото.
— Ти си ми отляво — доверявам ти. — Това е истината.
— Ти си ми отдясно — казваш. — Това е всъщност истината за мен.
Не е възможна такава крайна дисхармония между нас. Страдаме. Безсмислено е приятелството ни така. Клехме се да не се лъжем.
Но трябва да спасим единството.
И казвам:
— Добре, ти си ми отляво. Не мога да те излъжа. Тогава ти въздъхваш и казваш:
— Ти си ми отляво. Така приемаме. Това е истината За нас.
И нямаме противоречия — щом и двамата сме си отляво един на друг. И даже си имаме лъжа, която ни свързва страхотно.
Единството е спасено.
— Загубена е само половината от истината.