Дневникът на един геолог (Новели, разкази, миниатюри)

ЕДИНСТВОТО

Ние двамата сме съвършеното приятелство. То е стигнало до пълното единство.

Седим един до друг: с лице към надеждите, с гръб към злото.

— Ти си ми отляво — доверявам ти. — Това е истината.

— Ти си ми отдясно — казваш. — Това е всъщност истината за мен.

Не е възможна такава крайна дисхармония между нас. Страдаме. Безсмислено е приятелството ни така. Клехме се да не се лъжем.

Но трябва да спасим единството.

И казвам:

— Добре, ти си ми отляво. Не мога да те излъжа. Тогава ти въздъхваш и казваш:

— Ти си ми отляво. Така приемаме. Това е истината За нас.

И нямаме противоречия — щом и двамата сме си отляво един на друг. И даже си имаме лъжа, която ни свързва страхотно.

Единството е спасено.

— Загубена е само половината от истината.