Дневникът на един геолог (Новели, разкази, миниатюри)

МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО, И АЗ

, Когато бях малък, купуваха ми все по-голям номер обувки. Слагахме им памук вътре в бомбетата, да не ми хлопат като калеври и да не ми късат чорапите на петите. И дрехите ми купуваха тъй — крачоли и ръкави все трябваше да се подгъват. Разбира се, винаги ми се обясняваше мило и умно, че като порасна, всичко това ще ми бъде „таман“. Как може така — голямо момче, — да не разбирам, че дрехите са скъпи и-нови? Как може да хленча и да се сърдя?

Аз млъквах. И всичките ми дрехи и обувки понякога бяха таман.

Но те тогава бяха стари ,и скъсани.