Ти толкоз много я хареса… Ти тъй се прилепи до нея… И тя — естествено — закри всички останали. Всичко останало.
Не те упреквам в предана привързаност — това е хубаво и толкоз вече рядко.
Но как можа, кажи ми, заради едно дърво да изгубиш гората?
Цялата, безкрайната и ненагледната.