Пластмасите заместиха кожата, памука, метала, дървото. Вълната, камъка, гумата, гьона, коприната.
Пластмасите заместиха здравите стари материи — изпитаните, верните, простите.
Пластмасите много по-лесно се делят, режат, стържат, изливат в калъпи.
Пластмасите са по-евтини.
Една и съща пластмаса става за бургия, комбинезон, прозорец и дръжка на косило. Тя едновременно таи в себе си качествата на свила, стомана, стъкло и биволски рог — всичко зависи само от начина, по който ще бъде обработена.
Но при едно нагряване, дори съвсем слабо и краткотрайно, тези пластмаси са тъй отчаяно беззащитни. Те-много лесно омекват, стапят се, разлагат се, изгарят. Просто изчезват в небитието на дим, дори без да оставят една шепа пепел или едно късче сгурия.
Странни мисли нахлуват в главата ми, когато се случи да сравня тези заместители с вас, заместители наши.