КОЛЕЛОТО

Голяма радост настана за дребния първокласник, когато му купиха колело. Първите падания не предизвикаха сълзи. Последвалите кавги с майка му — за вечно омаслените и скъсани панталони — не го разтревожиха никак. В спокойствието, с което той ги понасяше, баща му дори откри първите щрихи на истинския мъж. Нещата с това колело вървяха добре и то летеше по улицата. Перчемчето на момчето се вееше, седлото се люшкаше вляво и вдясно — недокоснато от предмета на неговото назначение, скрит във въпросните панталонки.

Неприятностите започнаха по-късно, когато момчето взе да извършва различни рационализации и ремонти. Къщата се напълни с ключове и клещи, те бяха винаги и навсякъде, освен когато потрябват. Колелото доби формата на бегач. Дръжките на кормилото слязоха ниско — вратът на момчето се сви и главата му хищно се издаде напред. Калниците изчезнаха — по гърба на всичките ризки и панталонки се появи една неизменна линия кал.

— Ти нямаш чувство за ред! — казваше строго бащата, — Кое откъдето вземеш, там трябва да оставиш, разбра ли!

— Ти нямаш чувство за ред! — крещеше майката. — С всички ли дрехи ще караш това колело?

Момчето се опитваше да се научи на ред — от тази дума го заболяха ушите. Понякога имаше известен успех, понякога — никак. Но най-неприятен се оказа въпросът с оставянето на колелото точно пред вратата на мазето.

— Още веднъж ако го намеря там — каза бащата, — и ти няма повече да го видиш! Толкова пък да нямаш чувство за ред!

Тъй вървяха нещата на малкия колоездач, докато дойде ваканцията. Той замина с кака си при дядо и баба. Останали сами, майка му и баща му приведоха къщата в ред.

След няколко дни майката каза, че всичко опустяло и… за какво й е този ред.

След още няколко дни бащата слезе до мазето за нещо, като се сблъска най-напред с колелото. Все тъй без чувство за ред, момчето беше го облегнало на вратата. Бащата се спря, усмихна се и го премести внимателно. Почти го погали. На излизане от мазето се обърна да го погледне още веднъж.

Загрузка...