Дневникът на един геолог (Новели, разкази, миниатюри)

ЛОЗА И ТОПОЛА

Има една лоза в деренцето край гара Железница — увила се е около много висока топола. Гроздето е „пармак“ — едро и сладко, и хрупкаво. Петстотин кила дава годишно лозата. Все я чувам да казва, като й гледам снагата:

„Тополо, тополоо… Колко си груба и безплодна. Я виж листата ми, оперени в твоя клонак. Сочните ми и тънки ластари. Да не говорим за шарените и тежки гроздаци, в които е скрита магия.“

Все искам да отговоря, когато се вгледам в дървото:

„Лознице, лозницее… Ти се моли да е здрава тополата…“