ЧОВЕК

Разбира се, че живея плътно с това, което е самият миг вътре в мен и наоколо. То е всичко. В него са бившите ми страхове, намерения и надежди. В него са и бъдещите ми спомени.

Но защо очакваното от мен става все по-важно, желано, напрегнато — всичко?

Защо и спомените ми стават все по-скъпи, красиви, значителни — всичко?

Къде съм?

Загрузка...