Дневникът на един геолог (Новели, разкази, миниатюри)

ЖЕНА

Веднъж видях една жена на улица „Раковски“. Връщах се от училище, чантата ми беше претъпкана и лека. Жената се беше очертала в прозореца на стара бръшлянова къща като рисунка — решеше се пред огледало. Помня как спрях и останах зазяпан в жената. Помня как тя се обърна след миг и се зазяпа към мен.

Оттогава са минали повече от трийсет години. Десетината секунди на улица „Раковски“ и досега се повтарят в моите сънища — ето, аз спирам, тя се обръща…

Гледаме се.

Никога ли няма да я видя пак, наистина? Не сме ли се срещали, разговаряли, обичали, наскърбявали — без двамата да се познаем? Все тъй ли мълком ще я извиквам в съня си и ще я питам:

Къде си?