Две малки момиченца в синьо

102

Пайд Пайпър наблюдаваше отдалеч как патрулните коли отрязаха пътя на откраднатата от Клинт кола. „Той не знае името ми, но много скоро, след като ме опише, ФБР ще потропа на вратата ми — помисли си с ярост и ужас. — Не трябваше да идвам тук — укори се. — Лукас не му беше казал кой съм.“

Едва овладя надигащата се вълна от заслепяващ го гняв, който караше ръцете му да треперят толкова силно, че трябваше да стисне здраво волана. Имаше седем милиона в швейцарска банка, е, малко по-малко заради таксите по банковите операции, помисли си Пайд Пайпър. Паспортът беше в джоба му. Просто веднага трябваше да се качи на някой полет за където и да е. Най-добре самолетът да го закара до Канада. Клинт може да не го издаде веднага, най-вероятно ще го използва като коз, за да се пазари с тях. А той беше скритото асо в ръкава му.

Устата му пресъхна, а гърлото му се сви от ужас, когато напусна шосе 28-север. Преди още окованият с белезници Клинт да бъде заведен в полицейската кола, Пайд Пайпър бе на шосе 28-юг, водещо към летище „Чатам“.