Две малки момиченца в синьо

82

Пайд Пайпър остави менюто и слезе от високото столче. Трябваше да разбере къде е отседнала Анджи. Тъй като учудените очи на бармана го проследиха, той извади мобилния телефон от джоба си. Не обичаше да привлича вниманието, затова го отвори и се престори, че отговаря. Сетне излезе навън, като се правеше, че слуша внимателно.

Притаи се в сянката на ресторанта за бързо хранене и изчака Анджи да излезе с книжната торба с храна в ръка. Без да се огледа, тя хукна през паркинга и прекоси тротоара към мотела. Значи имаше намерение да се върне в мотела. Очаква Клинт след около час и половина, съобрази Пайд Пайпър, и сигурно си мисли, че е в безопасност, като се крие тук.

За голямо негово задоволство Анджи отвори вратата на стая на приземния етаж. Чудесно, така по-лесно щеше да я държи под око. Дали да не се върне в ресторанта и да вечеря? Не, по-добре да последва нейния пример и да си поръча храна за из път. Беше седем и половина. С повече късмет Клинт щеше да пристигне между осем и половина и девет.

Капаците на прозореца на стаята на Анджи бяха затворени плътно. Пайд Пайпър разви яката на якето си. С нахлупена качулка и тъмни очила, той мина бавно край стаята, задържайки се под прозореца толкова, колкото да долови накъсания хълцащ плач на дете, което очевидно плачеше от дълго време.

После се върна бързо в ресторанта, поръча си хамбургер и кафе за из път и отново мина покрай мотелската стая на Анджи. Не беше сигурен, че все още чува детето, но музиката от сериала „Всички обичат Реймънд“ го увери, че тя е вътре, гледа телевизия и чака Клинт. Всичко се развиваше съгласно плана.