Две малки момиченца в синьо

88

Движението по моста „Сейгамор“ не беше натоварено. След като прекоси канала, Клинт подкара с нарастващо внимание, като постоянно проверяваше показанията на спидометъра, за да не превиши скоростта. Преди малко едва се измъкна от един полицай на шосе 31 — можеше да го спре, защото караше със седемдесет в зона с ограничение за петдесет и пет мили.

Погледна часовника си. Беше точно осем. Имаше поне още четиридесет минути, докато стигне, помисли си. Включи радиото точно навреме, за да чуе развълнувания клас на репортера:

— До медиите стигнаха слухове, че предсмъртното писмо на самоубиеца, в което се твърдеше, че Кати Фроли е мъртва, вероятно е фалшиво. Властите нито потвърждават, нито отричат, но току-що официално ни съобщиха имената на двамата заподозрени в отвличането на близначките Фроли.

Клинт почувства как започна да го избива пот.

— Издадена е заповед за арестуването на бившия затворник на име Ралф Хъдсън. Той използва името Клинт Даунс и под него напоследък е работил като пазач в голф клуба в Данбъри. В заповедта за арест е споменато и името на приятелката му Анджи Еймс. За последно Даунс е бил видян на летище „Ла Гуардия“ малко след пет следобед. Анджи Еймс е в неизвестност от вторник вечерта. Вероятно кара стар тъмнокафяв микробус с регистрационни номера от Кънектикът…

„Не им отне много време да ме проследят до совалката — помисли си паникьосано Клинт. — Следващото е да открият агенцията за коли под наем и да получат описанието на тази кола. Трябва да се отърва моментално от нея.“ Той слезе от моста на магистралата „Мид-Кейп“. Добре поне, че се сети да пита за карта на Мейн. Това може да му спечели малко време. Трябваше да помисли. Какво да прави?

Най-умното е да се възползва от шанса си и да остане на магистралата. Колкото по-близо до Чатам, толкова по-добре. Ако ченгетата подозират, че са в Кейп, ще започнат да проверяват мотелите. Ако вече не са започнали да го правят, сети се ядосано той.

Очите му шареха по пътя в търсене на полицейски коли. Пейзажът стана по-познат, когато стигна до изход 5 за Сентървил. Точно тук бяха свършили онази далавера. Изход 8 за Денис и Ярмаут. Пътуването му се стори безкрайно, докато най-сетне стигна изход 11 за Харуич и Брюстър и зави по шосе 137. Вече бе почти в Чатам, каза си Клинт, опитвайки да се успокои. Време беше да изхвърли тази кола и тогава се появи златна възможност — кинокомплекс с претъпкан паркинг.

Десет минути по-късно, паркирал през две редици коли, той наблюдаваше двама тийнейджъри — момче и момиче, които оставиха един икономичен клас седан и влязоха във фоайето на киното. Клинт слезе от колата под наем и ги последва вътре, като се мушна в ъгъла, докато те се наредиха на опашката за билети. Изчака да види как контрольорът скъса билетите им, а когато изчезнаха в салона, излезе навън. Дори не бяха се постарали да заключат вратата, помисли си Клинт, когато натисна дръжката. Твърде лесно, маце, няма тръпка! Влезе в колата и изчака няколко секунди, за да се увери, че наоколо няма никой.

Наведе се под контролното табло и със сръчно тренирано движение съедини двете жици. Звукът на запаления мотор му вдъхна отново чувство за сигурност, беше го позагубил след онези ужасни новини по радиото. Той запали фаровете, включи на скорост и навлезе в последната фаза от пътуването си към Чатам.