Две малки момиченца в синьо

67

Пайд Пайпър се обаждаше на Клинт на всеки половин час. Петнадесет минути след разговора с Анджи той отново позвъни.

— Чу ли се с нея? — попита.

— Да. Тя е в Кейп Код — осведоми го Клинт. — Смятам да отлетя до Бостън, да наема кола, после ще отида при нея.

— Къде е отседнала?

— Скрила се е в някакъв мотел в Чатам. Вече е налетяла на някакво ченге.

— Кой е мотелът?

— Казва се „Раковина и дюна“.

— Какво смяташ да правиш, когато се срещнете?

— Точно същото, което и ти. Слушай, шофьорът на таксито надува клаксона. Не може да мине през портата.

— Тогава действай! Желая ти късмет, Клинт.

Пайд Пайпър прекъсна връзката, изчака малко и набра номера на службата за частни полети.

— До час искам самолет от Тетерборо. Ще се приземим на летището близо до Чатам в Кейп Код — нареди той.