Две малки момиченца в синьо

31

Доктор Силвия Харис прегърна хлипащата Маргарет Фроли. Думите не вършеха работа в момент като този, помисли си тя. Над рамото на младата жена срещна погледа на Стийл. Измършавял и бледен, той изглеждаше безпомощен и някак по-млад от своите тридесет и една години. Мъчеше се да сдържи собствените си сълзи.

— Те трябва да се върнат тази нощ! — прошепна Маргарет, гласът й бе натежал от тревога и мъка. — Те ще се върнат тази нощ! Трябва да вярвам в това! Знам, че ще се върнат.

— Нуждаем се от вас, докторе — обади се Стийл развълнувано. За миг замълча, след което продължи с очевидно усилие: — Дори похитителите на децата ни да се държат добре с тях, със сигурност те са уплашени и объркани. А и Кати кашля много лошо.

— Маргарет ми го каза, когато се обади — обясни тихо Силвия.

Уолтър Карлсън наблюдаваше загриженото й лице и можеше да прочете мислите й. Доктор Харис вече бе лекувала Кати от пневмония и си даваше сметка, че дълбоката кашлица е опасна за малката й пациентка.

— Запалил съм камината в дневната — рече Стийл. — Да отидем там. Бедата със старите къщи е, че повечето стаи са или прекалено топли, или прекалено студени, както и да нагласите термостата.

Карлсън разбираше, че Стийл се опитва да изтръгне жена си от все по-засилваща се тревога, която я измъчваше. Когато телефонира на доктор Харис и я помоли да дойде, Маргарет всъщност изрази на глас своето убеждение — че Кати е много болна. Сега младата жена стоеше до прозореца и гледаше навън.

— Ако след като вземат парите, похитителите оставят децата на дъжда, Кати със сигурност ще развие пневмония.

После помоли Стийл да донесе дневника, който водеше от раждането на децата.

— Трябва да опиша събитията от тази седмица — обясни тя на Карлсън с немощен глас. — Когато момиченцата ми се върнат, ще бъда толкова щастлива и ще се опитам да забравя всичко. Искам да опиша какво е да очакваш. — И почти бълнувайки, добави: — Моята баба често ми повтаряше, когато бях дете и очаквах с нетърпение рождения си ден или Коледа: „Чакането не изглежда дълго, след като е свършило“.

Стийл донесе един кожен бележник и Маргарет прочете на глас няколко абзаца от него. В един от тях се казваше, че дори в съня си Кати и Кели отварят и затварят ръчичките си по едно и също време. Друг откъс бе за случка от миналата година, когато Кати ударила коляното си в скрина в спалнята. Кели, която била в кухнята, хванала коляното си в същия момент, без никаква видима причина.

— Доктор Харис ми препоръча да си водя дневник — обясни Маргарет.

Карлсън ги остави в дневната и се върна в трапезарията, където бе телефонът, който се подслушваше. Нещо му подсказваше, че е възможно Пайд Пайпър да осъществи директна връзка със семейството.

Часът беше девет и четиридесет и пет, бяха изминали почти два часа, откакто Франклин Бейли бе започнал да изпълнява нарежданията на похитителя, за да предаде откупа.