Две малки момиченца в синьо

33

Откупът беше платен, но агентите бяха загубили следите на двамата мъже, взели парите. Оставаше им само да чакат. Стийл, Маргарет и доктор Харис седяха мълчаливо и се молеха телефонът да звънне или някой, например съсед, да дойде и да каже: „Току-що ми се обадиха с молба да ви съобщя къде са децата“. Но никой не се обаждаше. Цареше ужасна, потискаща тишина. Хаотични, несвързани мисли се блъскаха в главата на Маргарет.

„Къде ли ще ги оставят?“ — измъчваше се тя. Може би в някоя празна къща? Невъзможно бе да ги заведат на публично място, като станция на метро, влак или спирка на автобус, без да бъдат забелязани. Близначките правеха впечатление, обикновено хората ги заглеждаха. Нейните две малки момиченца в синьо. Нали така ги кръстиха вестниците.

Сините кадифени роклички…

Ами ако похитителите не се обадят повече? Те си получиха парите. Може вече да са заминали, може да са напуснали страната…

Чакането не изглежда толкова дълго, след като е свършило.

Сините кадифени роклички…