Две малки момиченца в синьо

78

— Маргарет, и това може да се окаже невярна, заблуждаваща следа — предупреди агент Карлсън, докато караха към бунгалото на пазача Клинт Даунс.

— Не е така — настояваше тя. — Преди да изпадне в безсъзнание, Триш е усетила миризмата на пот, а нападателят бил едър мъж. Знаех си! Знаех си, че ако говоря с продавачката, ще науча нещо важно. Защо не го направих по-рано?

— От ФБР проверяват Даунс — успокои я Карлсън, докато преминаваха през центъра на Данбъри и се отправяха към голф клуба. — Скоро ще знаем дали е замесен в нещо. Но трябва да те предупредя, че ако не си е вкъщи, не можем да влезем в дома му, нямаме заповед. За да не губим време, помолих патрулна кола от Данбъри да ни чака направо там.

Маргарет не отговори. „Защо загуби толкова време, а не отиде веднага в магазина, за да говори с Лайла?“ — упрекваше се тя. Къде ли е сега тази жена Анджи? Дали Кати е с нея?

Над главите им облаците се бяха разбягали, издухани от свежия следобеден ветрец. Но вече минаваше пет и тъмнината настъпваше. Маргарет се обади вкъщи и научи от доктор Харис, че Кели отново е заспала. И че вероятно е била във връзка с Кати, защото кашляла силно.

Лайла Джаксън беше обяснила на Карлсън, че трябва да паркират пред портала за сервизната алея. Когато стигнаха, агентът нареди на Маргарет да го чака в колата.

— Ако този човек е свързан с отвличането, може да бъде опасен.

— Уолтър — каза твърдо Маргарет, — смятам да говоря с него и ще го направя, освен ако не ме спреш със сила. По-добре го приеми.

Патрулната кола спря зад тях и двамата полицаи слязоха, единият имаше сержантски нашивки на куртката си. Те изслушаха краткото обяснение на Карлсън за покупката на дрешките от „Абис“ и съвпадението между впечатлението на бавачката на децата в нощта на отвличането им от нападателя с описанието, което бе направила продавачката, дошла в дома на Клинт. И в двата случая ставаше дума за едър мъж, излъчващ силна миризма на пот.

И полицаите се опитаха да убедят Маргарет да чака в колата, но тъй като не успяха, й наредиха да стои зад тях, докато се уверят, че Клинт Даунс няма да окаже съпротива, ще ги пусне да влязат и ще отговори на въпросите им.

Когато стигнаха до бунгалото, на всички стана ясно, че предпазни мерки не са необходими. То беше съвсем тъмно. Отворената врата на гаража зееше и се виждаше, че вътре няма кола. Силно разочарована, Маргарет гледаше как полицаите минават от прозорец на прозорец и осветяват с фенерчетата си вътрешността на къщата. Бил е тук днес следобед около един часа, мислеше си тя. Само преди четири часа! Дали Лайла не го бе уплашила с посещението си? Къде можеше да е отишъл? Къде бе онази жена Анджи?

Маргарет влезе в гаража и светна лампата. Вдясно видя частите от кошарката, която Клинт бе разглобил и подпрял на стената. Размерът на матрака привлече вниманието й. Беше почти двойно по-голям от матрака за единична, стандартна кошарка. Дали е бил купен, за да спят на него две деца? Докато агентът от ФБР и двамата полицаи обикаляха около бунгалото, тя отиде до матрака и зарови лице в него. Леката позната миризма на течност за инхалации „Викс“ изпълни ноздрите й.

Обърна се рязко и извика на полицаите.

— Децата са били тук! Ето къде са ги държали! Но къде са отишли тези хора? Трябва да откриете къде са отвели Кати!