Две малки момиченца в синьо

95

— Ти най-сетне си тук, в стария Кейп Код — пееше Анджи, обгръщайки с ръце врата на Клинт. — Боже, знаеш ли колко ми липсваше, пич!

— Така ли? — Клинт щеше да я отблъсне от себе си, но си спомни, че не бива да събужда подозренията й. Затова също я прегърна. — Познай ти пък на кого липсваше, кукличке!

— Клинт, знам, че си бесен, задето избягах с парите, но започнах да се тревожа, че някой ще те свърже с Лукас, и затова реших, че е по-добре аз да се изпаря оттам.

— Добре, добре. Всичко е наред. Сега трябва да се махаме оттук. Слуша ли радиото?

— Не. Гледах „Всички обичат Реймънд“. Дадох на детето още сироп за кашлица и проклетницата най-накрая заспа.

Клинт хвърли поглед към Кати, която лежеше на леглото с една обувка, а влажната й коса бе полепнала по лицето. Не можа да се сдържи и да не каже:

— Ако се бяхме движили по плана, сега това хлапе щеше да си бъде вкъщи. А ние щяхме да сме на път за Флорида с половин милион в джоба и полицията нямаше да е по петите ни.

За съжаление не видя изражението на Анджи. То щеше да му подскаже, че тя току-що е осъзнала грешката си да му каже къде е отседнала.

— Какво те кара да мислиш, че полицията е по петите ни? — изсъска тя.

— Слушай радиото! Превключи каналите! Забрави тъпите си сериали! Ти си звезда, кукличке! И да ти харесва, и да не ти харесва, вече си звезда в новините.

С преднамерено бавно движение Анджи изключи телевизора.

— Е? Какво според теб трябва да направим?

— Имам безопасна кола. Махаме се оттук и изхвърляме детето някъде, където да не могат да го намерят. След това се изпаряваме от Кейп Код.

— Но ние смятахме да се отървем от детето и от буса!

— Буса ще оставим тук.

Бе се регистрирала в мотела под истинското си име, спомни си Анджи. Ако наистина ги търсеха, скоро щяха да са тук. Но не беше необходимо Клинт да го знае. Сигурна беше, че я лъже. Криеше нещо. Беше кисел и сърдит, а от опит знаеше, че когато Клинт е вкиснат, става гаден.

Май иска да се отърве от мен, неочаквано прозря тя.

— Клинт, скъпи — започна нежно да му се умилква. — Онова ченге в Хаянис знае номерата на буса. Сигурно вече всяко ченге в Кейп Код е уведомено, че днес следобед съм била в Хаянис. Така че ще търсят този бус. Ако го намерят на паркинга, веднага ще разберат, че не сме могли да отидем много надалеч. Някога работех на пристанището, което е на не повече от пет минути път оттук, и знам, че по това време на годината е затворено. Предлагам да отида с буса и детето на вълнолома, да скоча от колата в движение и да я оставя да цамбурне във водата. Достатъчно дълбоко е и ще потъне. Няма да я намерят с месеци. Хайде, скъпи, да не губим време.

Тя видя как Клинт погледна колебливо към прозореца. И с ужас осъзна, че навън имаше още някой. И че Клинт не е дошъл тук, за да избяга с нея, а да я убие.

— Клинт, нали знаеш, че мога да чета в теб като в отворена книга — рече с лукава усмивка Анджи. — Ядосан си ми, че се отървах от Лукас и избягах. Може и да си прав. Но може и да не си. Я ми кажи нещо. Пайд Пайпър с теб ли е?

По лицето му можеше да прочете, че е познала. Клинт понечи да отговори, но тя го прекъсна.

— Не ми отговаряй, защото знам. Ти видя ли се с него?

— Да.

— Знаеш ли кой е?

— Не, но ми изглежда познат. Струва ми се, че съм го виждал и преди. Не се сещам къде обаче. Но ще си спомня.

— Значи си в състояние да го идентифицираш?

— Да.

— Наистина ли мислиш, че сега, след като си го видял, ще те остави жив? Ще ти го кажа ясно — няма! Обзалагам се, че те е посъветвал да се отървеш от мен и от детето, за да си бъдете другарчета. Няма да стане обаче. Повярвай ми! По-добре се довери на мен. Можем да се измъкнем и ще имаме с половин милион повече, отколкото, ако деляхме с Лукас. След това ще открием кой е този човек и ще започнем да му напомняме, че заслушваме по-голям дял, защото иначе… Нали се сещаш?

Гневът изчезна от лицето на Клинт. „Мога винаги да го въртя на малкия си пръст — помисли си Анджи. — Толкова е тъп! А след като се сети кой е този мъж — ще си уредим живота.“

— Скъпи — продължи тя. — Ти вземи куфара. Сложи го в колата, с която си дошъл. Чакай малко — на твое име ли я нае?

— Не, но сега, след като ме търсят, ще проследят кредитната ми карта и ще открият агенцията. Аз обаче постъпих умно. Помолих за карта на окръг Мейн, а след това смених колата пред едно кино.

— Браво на теб! Чудесно. Аз ще нося детето. Ти — парите. Да се махаме! Пайд Пайпър смята ли да ни последва?

— Да. Предложи ми да ме откара с неговата кола до място, където го чака самолет.

— Но ние — продължи Анджи, — след като потопим буса, ще се измъкнем с твоята кола. Мислиш ли, че ще ни преследва и ще рискува полицаите да го спрат? Ще напуснем Кейп Код. Пак ще сменим колата и ще караме до Канада, а оттам ще вземем самолет и ще изчезнем.

Клинт помисли за миг, сетне кимна.

— Добре. Вземи детето.

Когато вдигна Кати, тя забеляза, че е само с една обувка.

И какво от това, много важно, помисли си. Скоро няма да има нужда от обувки.

След три минути, в девет и тридесет и пет, Кати бе завита в одеяло и лежеше на пода на буса. Анджи го изкара от паркинга на мотела. Клинт я следваше в откраднатата кола. Точно зад тях, без да знае, че отново са се сдушили и играят в един отбор, ги следваше Пайд Пайпър. Защо тя е с буса? — запита се той. Нали беше наредил на Клинт да направи друго? Но той носеше куфара, значи парите бяха у него.

— Сега или всичко, или нищо — изрече на глас Пайд Пайпър, като зае мястото си на опашката на смъртоносната процесия.