Две малки момиченца в синьо

64

— Госпожо Фроли — поде бавно Тони Риалто. — Не мога да действам само въз основа на вашата вяра, че Кели е във връзка със сестра си. Същевременно трябва да призная, че единственото доказателство за смъртта на Кати е предсмъртното писмо на самоубиеца и показанията на свидетелите, че Лукас Ул е носел със себе си тежък кашон на самолета. Според бележката той е хвърлил тялото на Кати в морето. Ще бъда напълно откровен с вас. Не сме напълно убедени, че Лукас е написал бележката, нито че се е самоубил.

— Какво искате да кажете? За какво говорите? — намеси се Стийл.

— Казвам, че ако Лукас е бил убит от съучастниците си, тогава бележката може да е фалшива и да е оставена нарочно, за да създаде впечатлението, че Кати е мъртва.

— Повярвахте ли най-сетне, че е жива? — попита умолително Маргарет.

— Приемаме, че съществува известна вероятност да е жива — потвърди Тони Риалто, наблягайки на думата „известна“.

— Честно казано, не вярвам в телепатията между близнаците, но съм убеден, че Кели може да ни помогне. Трябва да я разпитаме. Вие казвате, че е споменала имената Мона и Хари. Може да ни каже и друго име или да ни даде описание на мястото, където са били държани.

Кели взе кърпичката на куклата и отиде в кухнята. Чуха я как придърпа стол до мивката. Когато се върна, кърпичката беше мокра. Тя се наведе и я сложи върху челото на куклата. Сетне започна да говори. Всички станаха и се приближиха, за да чуят какво казва.

Детето шепнеше:

— Не плачи, Кати. Не плачи. Мама и тати ще те намерят. — Сетне ги погледна. — Тя наистина много кашля. Мона я накара да вземе лекарство, но тя го изплю.

Тони Риалто и Джед Гънтър се спогледаха, в очите им светеше удивление и недоверие.

Уолтър Карлсън наблюдаваше доктор Силвия Харис. Тя е лекар, мислеше си той. Специалността й е телепатията между близнаците, връзката между тях. По изражението й личеше, че е убедена в общуването между децата.

Маргарет и Стийл се бяха прегърнали и плачеха.

— Доктор Харис — обърна се към нея Карлсън. — Ще поговорите ли с Кели?

Силвия кимна и седна на пода до момиченцето.

— Ти се грижиш за Кати, нали? — попита нежно тя. — Все още ли е болна?

Кели кимна.

— Не може повече да говори с мен. Казала е истинското си име на някаква жена и затова Мона побесняла и се уплашила. Кати трябва да казва на всички, че се казва Стиви. Главичката й е много гореща, челцето й пари.

— Затова ли сложи студената кърпа на челото й?

— Да.

— Има ли нещо вързано около устата на Кати?

— Имаше един чорап, но й стана лошо и Мона го махна. Сега на Кати й се спи.

Кели развърза чорапа от устата на куклата, сетне сложи собствената си кукла до нея. Зави ги с одеялото, като първо се увери, че ръчичките им се докосват.