Две малки момиченца в синьо

108

Агентите Риалто, Карлсън и Рийвс влязоха в килията на Клинт.

— Извадиха малкото момиченце от колата, но може и да не оживее — заговори сърдито Карлсън. — Твоята приятелка Анджи е мъртва. Ще направят аутопсия, но знаеш ли какво? Смятаме, че е била мъртва, преди да падне във водата. Някой я е ударил здравата, толкова силно, че я е убил. Чудя се кой ли е бил.

Като че блъснат от циментов блок, Клинт осъзна, че всичко щеше да се струпа върху него. С горчивина си даде сметка, че ще потъне сам. Ако им каже кой е Пайд Пайпър, може да си помогне, но може и да не се отрази върху присъдата, пресмяташе Клинт. Но нямаше намерение да изгние в затвора, докато оня си живее със седемте милиона.

— Не знам какво е истинското име на Пайд Пайпър — каза на глас. — Но мога да ви опиша как изглежда. Висок, предполагам над метър и осемдесет. Има пясъчноруса коса. Изглежда богат, от класа. Около четирийсетте. Когато ми нареди да потопя Анджи, предложи да го следвам до летище „Чатам“, където го чакал самолет.

Клинт замълча за миг.

— Чакайте малко! — възкликна той. — Знам кой е. Мислех си, че съм го виждал някъде и преди, и сега се сетих. Той е голямата клечка от онази фирма, която плати откупа. Появи се по телевизията и каза, че не бивало да плащат.

— Грег Станфорд! — възкликна Карлсън, а Риалто кимна.

Рийвс мигновено извади телефона си.

— Само да успеем да го хванем, преди самолетът му да е излетял! — рече Карлсън. С презрение и ярост в гласа той се обърна към Клинт. — А ти по-добре клякай и се моли Кати Фроли да прескочи трапа.