Две малки момиченца в синьо

72

— Днес Лайла си тръгна малко по-рано — обясни Джоан Хауел, управителката на „Абис“. — По време на обедната почивка изтича някъде, навярно да свърши някаква лична работа или да си купи нещо. Когато се върна, беше вир-вода мокра. Попитах я какво е било толкова важно, че да се разкарва в този дъжд, а тя ми каза, че се оказало глупост. Някаква си задача. Но си тръгна по-рано, защото се почувства зле, най-вероятно се е простудила.

Макар да й се искаше да изкрещи, Маргарет събра сили и стисна здраво устни. Наложи си да издържи състрадателното внимание на Хауел по повод състоянието й и съболезнователните излияния за загубата на Кати.

Уолтър Карлсън вече бе успял да се представи и щом управителката спря, за да си поеме дъх, той я прекъсна.

— Госпожо Хауел, дайте ми номера на домашния и на мобилния телефон, както и адреса на госпожица Джаксън. Веднага.

Жената го изгледа объркано. Беше събота следобед и магазинът бе пълен с купувачи. Най-близко стоящите ги наблюдаваха с неприкрито любопитство.

— Разбира се, разбира се. Надявам се, че Лайла не е изпаднала в някаква неловка ситуация, нито се е забъркала в неприятности. Тя е най-милото момиче, което някога съм срещала. Умна, амбициозна. Колко пъти съм й казвала: „Лайла, защо не си отвориш собствен магазин?“.

Само един поглед върху лицата на Маргарет Фроли и агент Карлсън я накара да млъкне и да преглътне следващата си тирада от възхвали за обещаващото бъдеще на Лайла.

— Елате в кабинета ми — промърмори тя.

Кабинетът, както установи Уолтър Карлсън, бе толкова голям, колкото да побере бюро, стол и шкаф с папки. Една сивокоса жена около шейсетте, с очила, кацнали на края на носа й, вдигна глава и ги погледна учудено.

— Джийн, ще бъдеш ли така добра да дадеш адреса и телефона на Лайла на госпожа Фроли. Веднага. — Тонът й подсказваше, че Джийн ще направи най-добре, ако изпълни нареждането бързо.

Импулсивното желание да каже на госпожа Фроли колко се радва, че едното от момиченцата й си е вкъщи, и как я боли сърцето за другото, обзело Джийн Уагнър, се изпари при вида на изопнатото лице на Маргарет.

— Заповядайте — рече кратко тя.

Едва овладяла порива си да не изтръгне листчето от ръцете на жената, Маргарет промърмори набързо някаква благодарност и излезе. Карлсън я следваше по петите.

— За какво беше това? — попита Джийн Уагнър.

— Този с нея беше агент от ФБР. Не ми даде никакво обяснение. Но вчера, когато госпожа Фроли дойде тук, беше силно разстроена. Търсеше Лайла, защото била продала дрешки за близнаци на някаква жена, която дори не знаела кой номер носят. Не знам защо това е толкова важно. Между нас да си остане, но си мисля, че бедната Маргарет Фроли се е побъркала. Трябва да я лекуват, докато преодолее мъката си и отново стане адекватна. Ние например имаме група за утешаване в нашата църква. Когато почина майка ми, тази група ми оказа чудесна помощ. В противен случай не знам как щях да го преживея.

Зад гърба на Хауел веждите на Джийн Уагнър хвръкнаха чак до небесата. Майката на Хауел бе на деветдесет и шест години и направо побъркваше дъщеря си преди Всемогъщият създател милостиво да я прибере при себе си.

Лайла подозираше, че има нещо гнило около онази клиентка, спомни си Джийн. Нали я помоли да издири адреса й от компанията за кредитни карти. Спомняше си го много добре: госпожа Клинт Даунс, Очърд Авеню 100 в Данбъри.

Хауел отвори вратата и излезе. Уагнър понечи да извика след нея, но се спря. Лайла ще им каже коя е жената, реши тя. Джоан и без това е в лошо настроение. Едва ли ще й хареса, че счетоводителката й е нарушила правилата и е издирвала адрес заради Лайла. Я по-добре да си гледа нейната работа.