Две малки момиченца в синьо

30

Агент Ангъс Самърс държеше телефона до ухото си, без да откъсва очи от колата пред тях, докато агент Бен Таглионе я следваше. В нея се возеше Франклин Бейли. Веднага след като видя логото на „Ексел Драйвинг Сървис“, Самърс се свърза с диспечера на фирмата. Кола 142 бе наета на името на Бейли и бе платена с карта „Американ Експрес“ пак на негово име. Дестинацията беше Бруклинският музея, откъде щяха да вземат един пасажер, а след това щяха да отидат до хотел „Пиер“ на Шейсет и първа улица и Пето авеню. Прекалено точна информация, помисли си Самърс, и следователно подозрителна. Така мислеха и всички останали участници в проследяването. Въпреки това агенти на ФБР вече бяха на път към музея, а друга група бе оградила хотела.

Как Пайд Пайпър бе узнал номера на кредитната карта на Бейли? Усещането, че ръководителят на отвличането бе човек, който познава семейството отблизо, ставаше все по-силно. Но не това бе най-важното в момента. Първо трябваше да спасят момиченцата. После щяха да мислят за залавянето на престъпниците.

Пет други коли с агенти следваха колата на Бейли. По Уест Сайд Драйв движението бе почти спряло. Онзи, който очакваше Бейли, за да вземе парите, може би вече нервничеше на мястото на срещата, мълчаливо се безпокоеше Самърс. Знаеше, че същото тревожи и останалите. Жизненоважно за децата бе похитителите да получат парите, преди да изгубят контрол и да се паникьосат. В противен случай никой не можеше да предскаже какво щяха да сторят на децата.

На мястото, където от Уест Сайд Драйв се излизаше към Световния търговски център, причината за задръстването стана ясна. Имаше катастрофа. Когато най-накрая минаха на сантиметри от ударилите се коли, движението драматично се ускори. Самърс се наведе напред, за да не изпусне от очи черния седан, една от многото черни коли на пътя, които изглеждаха напълно еднакви в дъжда.

Като поддържаха дистанция от три коли помежду им, те следваха колата на „Ексел“, докато заобиколиха носа на Манхатън и след това се обърнаха на север по Франклин Делано Рузвелт Драйв. Бруклинският мост вече се виждаше, светлините му бяха размазани от дъжда, който вятърът безмилостно брулеше. Сетне на Саут стрийт колата на „Ексел“ направи рязък завой наляво и изчезна в отбивката. Агент Таглионе изръмжа, докато се опитваше да се престрои в лявата лента, но бе невъзможно да го направи, без да се сблъска с колата, който караше успоредно с него.

От ярост Самърс сви ръце в юмруци и в този момент телефонът му иззвъня.

— Все още сме зад тях — съобщи му агент Бъди Уинтърс. — Отново се отправят на север.

Часът беше девет и половина.