Две малки момиченца в синьо

91

Шофьорът на таксито, закарал Клинт до летище „Ла Гуардия“, бе в полицейския участък в Данбъри.

— Мъжът, когото взех от сервизната алея на голф клуба, носеше само една малка чанта — разказваше той на агентите от ФБР и на шефа на полицията. — Плати ми с кредитна карта. Остави дребен бакшиш. И да е имал пари, не съм ги видял.

— Сигурно Анджи е отнесла парите от откупа с буса — рече Карлсън на Риалто. — Явно двамата ще се срещнат някъде.

Риалто кимна.

— Случайно да разбрахте къде отива? — попита повторно Карлсън. Вече беше задал този въпрос на шофьора, но все се надяваше, че човекът ще се сети за някоя подробност, която да му помогне.

— Просто ми нареди да го оставя на изхода за континентални авиолинии. Само това каза.

— Използва ли мобилен телефон?

— Не. И не пророни нито дума, като изключим указанието къде да го закарам.

— Добре. Благодаря. — Объркан, Карлсън погледна часовника. След като Лайла Джаксън бе отишла в бунгалото, Клинт се е досетил, че е само въпрос на време и полицията да стигне до него, мислеше си той. Дали се е срещнал с Анджи на „Ла Гуардия“? Или е взел друго такси, може би до летище „Кенеди“, за да се качи на някой презокеански полет? Ами Кати? Какво е станало с Кати?

Карлсън знаеше, че Рон Алън, агентът от ФБР, който отговаряше за летищата „Ла Гуардия“ и „Кенеди“, вече бе наредил да се проведат разследвания и на двете места. Ако Клинт е бил вписан като пътник на някой самолет, скоро щеше да го научи.

Петнадесет минути по-късно се обади Алън.

— Даунс е взел совалката за Бостън в шест — докладва кратко той. — Сигнализирах на нашите момчета да си отварят очите на летище „Логан“.