Две малки момиченца в синьо

105

— Мамо, слушах радиото. Чух, че има голяма вероятност Кати да е жива. Просто искам да знаеш, че нямам нищо общо с отвличането на децата на Стийл. Господи, нали не мислиш, че мога да причиня подобна мъка на брат си? Той винаги е бил добър с мен, винаги ми е помагал.

Ричи Мейсън нервно се огледа из залата за излитащи пътници на летище „Кенеди“. Слушаше нетърпеливо изпълнения със сълзи глас на майка си, която го уверяваше, че винаги е вярвала, че няма нищо общо с отвличането на децата на брат му.

— О, Ричи, ако успеят да спасят Кати, всички ще се съберем, за да отпразнуваме събитието, скъпи — каза майка му.

— Разбира се, бъди сигурна, мамо — прекъсна я той. — Трябва да вървя. Предложиха ми нова работа, направо е страхотна. В момента излитам за главната квартира на компанията в Орегон. Тъкмо пуснаха пътниците за самолета. Обичам те, мамо. Ще ти се обадя.

— Пътниците за междуконтинентален полет номер 102 за Париж се приканват да се отправят към самолета — обяви говорителката. — Пътниците от първа класа и пасажерите, които имат нужда от помощ…

С един последен плах поглед, обхващащ залата за излитащи, Мейсън подаде билета си и се качи на самолета, за да заеме мястото си 2 В. В последния момент бе решил да не прибира лично последната пратка кокаин от Колумбия. Когато ФБР започна да го разпитва за изчезналите деца на брат му, инстинктът му подсказа, че е време да се махне от страната. За щастие можеше да разчита на онова хлапе, Дани Хамилтън, да прибере куфара с кокаина и да го скрие вместо него. Все още не знаеше на кой дистрибутор би могъл да се довери да го вземе от Дани и на кого да плати, но щеше да реши това по-късно.

Побързай, идеше му да крещи, когато самолетът започна постепенно да се пълни. Добре съм, в безопасност съм, опитваше да се успокои Ричи. Както бе казал на майка си, големият брат Стийл винаги му бе помагал. Тъй като си приличаха много, паспортът му ще изиграе ролята на талисман. Благодаря ти, Стийл.

Стюардесата вече даваше обяснения относно подробностите за полета и мерките за безопасност. Хайде, излитай, да вървим, хайде, молеше се мълчаливо Ричи, като закопча колана, наведе глава и стисна юмруци. Устата му пресъхна, когато чу стъпки, които приближаваха по пътеката. Те спряха до неговото място.

— Господин Мейсън, ще ни придружите ли за малко? — попита един глас.

Ричи погледна нагоре. Двама мъже стояха до него.

— ФБР — заяви единият.

Стюардесата се приближи да вземе чашата му.

— Сигурно има грешка — протестира тя. — Това е господин Стийл Фроли, а не господин Мейсън.

— Знаем какво е написано в списъка на пасажерите — отвърна любезно агент Алън. — Но точно в момента господин Стийл Фроли е в Кейп Код със семейството си.

Ричи изпи на един дъх малцовото уиски, което пазеше за след излитането. Явно е последното му уиски за много дълго време напред, помисли си с ирония той, докато ставаше. Пътниците в съседство го гледаха изненадано. Ричи им махна приятелски с ръка.

— Желая ви приятен полет — каза им той. — Съжалявам, че няма да летим заедно.