Две малки момиченца в синьо

92

— Трябва да се опитаме да я държим будна — каза доктор Харис, без повече да крие тревогата в гласа си. — Пусни я долу, Маргарет! Хвани я за ръката. Ти също, Стийл! Накарайте я да върви.

Маргарет се подчини с побелели от страх устни.

— Ела, Кели, ела, миличка — настоя тя. — Ти, татко, аз и Кати обичаме да се разхождаме заедно, помниш, нали? Хайде, скъпа.

— Не мога… Не… не искам… — Гласът на Кели беше раздразнен и сънлив.

— Кели, хайде кажи на Кати да се събуди — настояваше доктор Харис.

Главата на Кели клюмна на гърдите й и тя започна да се тресе цялата.

— Не… не… Махай се, Мона!

— Кели, какво има?

„О, господи, помогни ми! — проплака от дън душа Маргарет. — Помогни ми да стигна до Кати. Тази жена, Анджи, трябва да е същата, която Кели нарича Мона.“

— Кели, какво прави Мона на Кати? — попита отчаяно тя. Препъвайки се между баща си и майка си, поддържана от тях, Кели прошепна:

— Мона пее. — Гласът й трепна и тя запя: — Никога повече старият Кейп Код.