Две малки момиченца в синьо

32

— Бърт, в следващите две минути ще ти се обади Франклин Бейли. Чакай го на Петдесет и шеста улица, пред пешеходния пасаж, който минава между Петдесет и шеста и Петдесет и седма на изток от Шесто авеню — каза Пайд Пайпър на Лукас. — Хари вече ще е паркирал там. Когато получа потвърждение, че си на мястото, ще кажа на Бейли да остави торбите за смет с парите в контейнера пред оптиката на Петдесет и седма улица. Той ще ги хвърли върху купчината вече натрупани торби с боклук. Всяка торба ще бъде вързана с вратовръзка, по това ще ги познаете. Ти и Хари трябва да прекосите пешеходния пасаж, да вземете торбите и да ги оставите в багажника на колата на Хари. Той трябва да изчезне, преди агентите да са го забелязали.

— Искаш да кажеш, че ще трябва да тичаме цяла пресечка с торби за боклук? Но в това няма смисъл! — протестира Лукас.

— Има, и то голям. Дори агентите от ФБР да са успели да проследят колата на Бейли, те ще бъдат доста далеч, така че ще имате възможност да вземете торбите и Хари да отпътува незабелязано. Ти ще останеш на място, когато Бейли и ФБР се появят, ще им съобщиш, че господин Бейли ти е наредил да го вземеш оттам. Никой агент няма да посмее да те следи отблизо по пешеходния пасаж, защото лесно ще бъде забелязан. Когато федералните се появят, ще им кажеш, че си видял двама мъже да хвърлят торбите в кола, паркирана наблизо. Дай частично невярно и объркващо описание на колата. — С тези думи той прекъсна телефонната връзка.

Беше десет часът и шест минути.

Франклин Бейли бе принуден да обясни на Ейнджъл Розарио защо постоянно сменят посоката на движение. В огледалото за обратно виждане шофьорът го видя как прехвърля парите от куфарите в торбите за боклук. Заяви, че ще го заведе в най-близкия полицейски участък. Бейли се обърка и тъй като се уплаши, че това може да провали операцията, бързо призна, че всъщност това са парите за откупа на близначките Фроли, и помоли за съдействие.

— Ще те предложа за награда — добави той.

— Не ми трябват награди! Аз самият имам две деца — отвърна Ейнджъл. — Ще карам там, където този човек ни нареди да отидем.

След като излязоха през отбивката на Саут стрийт, бяха инструктирани да карат по Първо авеню, да завият на запад по Петдесет и пета улица и да спрат колкото е възможно по-близо до Десето авеню. Минаха петнадесет минути, преди Пайд Пайпър да позвъни отново.

— Господин Бейли, вече сме в последната фаза на нашето сътрудничество. Обадете се на личния си шофьор и му кажете да ви чака на Западна петдесет и шеста улица, пред пасажа за пешеходци, който я свързва с Петдесет и седма. Само на четвърт пресечка на изток от Шесто авеню. Обадете му се! Ще ви позвъня пак.

След десет минути Пайд Пайпър отново се обади.

— Свързахте ли се с шофьора си?

— Да. Наблизо е. Ще отиде там моментално.

— Нощта е дъждовна, господин Бейли. Искам да бъда добър с вас, няма да ви мъча повече. Инструктирайте шофьора си да мине по Петдесет и седма, да завие надясно, да кара на изток и да спре близо до тротоара, след като прекосите Шесто авеню.

— Говорите прекалено бързо, не мога да запомня всичко — протестира Бейли.

— Слушайте внимателно, ако искате семейство Фроли да видят децата си отново. Пред оптиката „Коен“ има контейнер с торби за боклук. Сложете торбите с парите най-отгоре на купчината, като се уверите, че вратовръзките се виждат съвсем ясно. Сетне моментално се върнете в колата и кажете на шофьора да продължи да кара на изток. Ще се обадя пак. Беше десет и шест минути.

— Бърт, обажда се Пайд Пайпър. Тръгвай веднага през пасажа! Торбите вече са оставени в контейнера!

Лукас свали шофьорската си шапка и нахлузи яке с качулка срещу дъжда и тъмни очила, които почти скриха лицето му. Изскочи от колата, отвори големия си чадър и последва Клинт, облечен също като него. Дъждът все още се сипеше като из ведро и Лукас бе убеден, че малкото минувачи едва ли биха им обърнали внимание. Всеки бързаше, зает с мислите си и свил глава под чадъра си.

Надникна изпод чадъра и видя Франклин Бейли да се качва в колата. Нарочно изостана и леко отстъпи, когато Клинт грабна двете торби с вратовръзките и затича назад по тротоара към пасажа. Лукас изчака колата на Бейли да потегли. Искаше да бъде сигурен, че няма да го видят, преди да се присъедини към Клинт и да вземе едната торба от ръцете му.

За няколко секунди двамата стигнаха обратно на Петдесет и шеста улица. Клинт натисна бутона за багажника на крадената тойота, но той не се отвори. Като изруга през зъби, се помъчи да отвори задната врата откъм тротоара, но и тя не поддаде.

Лукас съобрази, че разполагат само с няколко секунди преди появата на ФБР. Бързо отвори багажника на своята лимузина.

— Сложи ги тук! Веднага! — излая, докато хвърляше обезумял поглед към коридора на пасажа и улицата. Малкото хора, които ги бяха видели да тичат, вече бяха изчезнали.

Когато агентите на ФБР се появиха от двете страни на сградата, той отново седеше на мястото на шофьора. Якето му бе навито на руло и пъхнато под предната седалка, униформената му шапка бе отново на главата. Нервите му бяха опънати до скъсване, сърцето му правеше салтомортале, но държането му беше спокойно, когато отговори на рязкото почукване по стъклото.

— Какво има? — попита.

— Видяхте ли един мъж да носи или влачи торби за смет и да излиза от пасажа преди не повече от минута? — попита строго агент Самърс.

— Да. Бяха паркирали точно тук. — Лукас уверено посочи мястото, което Клинт току-що бе освободил.

— Те? Имате предвид, че са били двама?

— Да. Единият беше як и набит, другият висок, тънък. Не видях лицата им.

Самърс не бе успял да проследи оставянето на парите върху купчината с боклук, защото колата им бе задържана от светофар на Шесто авеню. Пристигнаха навреме само за да зърнат как колата на „Ексел“ се отдалечава от тротоара пред оптичния магазин. Тъй като нямаше и следа от куфарите върху купчината боклук, продължиха следенето по Пето авеню.

Разбраха за грешката си чак след обаждането на друг агент. Тогава оставиха колата и се затичаха обратно. Минувач, спрял се да говори по мобилния си телефон, потвърди, че е видял в пасажа едър, як мъжага да влачи две торби за смет от купчината с боклук. Насочиха се натам и откриха лимузината на Бейли и шофьора му да го чакат.

— Опишете ми колата — нареди Самърс.

— Тъмносиня или черна. Последен модел лексъс с четири врати.

— Двамата мъже влязоха в нея, така ли?

— Да, сър.

Ръцете му бяха лепкави и влажни, но Лукас успя да отговори на въпросите с погребалния тържествен тон, който използваше при разговорите си с Франклин Бейли. През следващите няколко минути, все още нервен, но вътрешно леко развеселен, той наблюдаваше как улицата се изпълни с агенти. В момента сигурно всяко ченге в Ню Йорк търсеше тъмен лексъс, помисли си. Колата, която Клинт бе откраднал, беше доста стара черна тойота.

Минаха няколко минути и колата на „Ексел“ спря зад неговата. Бейли, вече почти на ръба на припадъка, влезе с помощ в лимузината. Придружен от двама агенти и последван от останалите, Лукас подкара към Риджфийлд, слушайки как разпитват Бейли за инструкциите на Пайд Пайпър. Остана доволен, когато Бейли каза:

— Помолих Лукас да не се отдалечава от Калъмбъс Съркъл. Към десет часа бях инструктиран да му наредя да ме чака тук, на това място. Последното нареждане да се срещна с него получих, когато тръгнахме на изток, след като изхвърлих торбите с парите. Пайд Пайпър каза, че не искал да се измокря.

В дванадесет и четвърт Лукас спря лимузината пред дома на Фроли. Единият агент придружи Бейли вътре. Другият остана да благодари на Лукас. Каза му, че е бил изключително полезен за операцията. Все още с парите от откупа в багажника на собствената си лимузина, Лукас отиде до гаража, прехвърли торбите в старата си кола и подкара към бунгалото, където го очакваха ликуващият Клинт и странно тихата и спокойна Анджи.