Две малки момиченца в синьо

84

В полицейския участък в Хаянис дежурният сержант Ари Шварц слушаше търпеливо възмутения протест на Дейвид Туми, че на паркинга на неговия мотел не е имало никаква кражба.

— Работя в „Саундвю“ тридесет и две години — пенеше се Туми, — и няма да позволя на някаква си повлекана, без достатъчно мозък в главата си да се погрижи за болното си дете, да лъже Сам Тайрън, че са й откраднали детската седалка, която никога не е имала.

Серлеантът познаваше и харесваше стареца.

— Дейв, успокой се — каза му той. — Ще говоря със Сам. Значи твоят нощен дежурен се кълне, че когато жената е пристигнала, в колата й не е имало детска седалка?

— Абсолютно!

— Ще проверим. Ще установим дали оплакването й е вярно.

Успокоен малко от обещанието, Туми се обърна да си върви, но се поколеба.

— Наистина се тревожа за момченцето. То беше сериозно болно. Имаш ли нещо против да се обадиш в болницата и да разбереш дали са го приели там? Името му е Стиви. Майката се казва Линда Хейгън. Аз също мога да го направя, но на тебе ще ти обърнат повече внимание.

Шварц се ядоса, но не позволи раздразнението да му проличи. Много мило от страна на Дейвид Туми, че се грижи за детето, но да се направи подобна проверка не беше толкова лесно. В Кейп Код имаше много центрове за спешна помощ. Майката би могла да отиде, в който и да е от тях. Можеше да го напомни на Дейв, но вместо това вдигна телефона.

От болницата го увериха, че не са приемали пациент с подобно име в педиатричното отделение.

Макар да нямаше търпение да се прибере, Туми все още се колебаеше.

— Странно. Нещо ме притеснява в тази жена. Хич не ми прилича на майка — промърмори повече на себе си, отколкото на сержанта. — Ако моят внук беше така болен, дъщеря ми щеше да полудее от тревога. — Старецът сви рамене. — Е, най-добре да си гледам моята работа. Благодаря, сержант.

На четири мили оттам Елси Стоун превъртя ключа във вратата на бялата си къщичка. Отведе Деби в нейния дом в Ярмаут, но отказа поканата на дъщеря си и зет си да остане на вечеря.

— Ще се прибирам, ще си стопля малко зеленчукова супа и ще си я хапна сладко, докато прочета вестника и изгледам новините.

Не че новините бяха нещо, на което можеш да се наслаждаваш, рече си тя, като запали лампата в коридора. Но тъй като отвличането я бе развълнувало, искаше да види дали не са заловили вече тези ужасни хора.

Тя окачи палтото си и отиде направо в дневната, за да включи телевизора. Говорителят в новините от шест и половина тъкмо казваше:

— Според анонимен източник сега ФБР работи върху версията, че Кати Фроли е жива.

— О, слава на бога! — възкликна високо Елси. — Господи, позволи им да намерят твоята бедна загубена овчица.

Като увеличи звука, така че да не изпусне нито дума, тя отиде в кухнята. Докато сипваше от домашната зеленчукова супа в една купа и я слагаше в микровълновата фурна, Елси осъзна, че името Кати се върти в главата й.

— Кати… Кати… Кати… Какво беше това? — зачуди се тя. Къде го бе чула съвсем наскоро?