Две малки момиченца в синьо

69

След като напусна къщата на Фроли, капитан Джед Гънтър отиде право в полицейското управление в Риджфийлд. Беше доста развълнуван от онова, на което бе станал свидетел, макар че не бе позволил на семейство Фроли или на агентите от ФБР да го забележат. Не вярваше в съществуването на такова нещо като връзка между близнаците или телепатия. Според него Кели възстановяваше собствените си преживявания с похитителите и това беше всичко.

Но въпреки това бе уверен, че Кати Фроли е била жива, когато Кели е била оставена в колата заедно с тялото на Лукас Ул.

Джед паркира пред полицейския участък и забърза под силния дъжд по паважа към входната врата. Каква беше прогнозата за днес? „Ясно време в ранния следобед“ — спомни си той. Дрън-дрън, та пляс. Много познават, няма що!

Дежурният сержант потвърди, че капитан Мартинсън си е в кабинета, сетне му се обади по вътрешния. Гънтър взе телефона.

— Марти, Джед е. Току-що идвам от семейство Фроли и бих искал да те видя за няколко минути.

— Разбира се, Джед. Качвай се веднага.

И двамата бяха на по тридесет и шест години, но другаруваха още от детската градина. В колежа независимо един от друг се насочиха към кариера в областта на прилагането на закона. Качествата им на ръководители ги издигнаха на високи длъжности — Марти в полицейския участък на Риджфийлд, а Джед в щатската полиция на Кънектикът.

През годините двамата мъже се бяха сблъсквали с много трагедии, като сърцераздирателни пътни катастрофи с невръстни жертви, но това бе първото отвличане на деца и за двамата. От нощта, когато от дома на семейство Фроли се бяха обадили на 911, техните служби работеха заедно, рамо до рамо и в сътрудничество с ФБР. Липсата на каквато и да е следа, която би помогнала за разплитане на случая, ги караше да агонизират от безсилие.

Джед се ръкува с Мартинсън и взе най-близкия до бюрото стол. Беше по-висок с няколко сантиметра от Мартинсън, косата му бе по-тъмна и гъста, докато косата на приятеля му вече оредяваше и се прошарваше. Но и двамата излъчваха интелигентност и самоувереност.

— Какво става у Фроли? — попита Мартинсън.

Джед Гънтър накратко му разказа и завърши с думите:

— Знаеш колко подозрително е признанието на Ул. Все повече се убеждавам, че Кати е била жива рано сутринта във вторник, когато намерихме сестра й в колата. Днес, докато бях в къщата, я разгледах още веднъж. Без съмнение в отвличането са взели участие двама души.

— И аз стигнах до това заключение — съгласи се Мартинсън. — В дневната няма завеси или драперии, само капаци, които бяха частично отворени. Похитителите са могли спокойно да надзърнат през прозорците и да видят как детегледачката се е разположила на дивана и си говори по мобилния телефон. Една кредитна карта е достатъчна, за да се отвори старата ключалка на кухненската врата. Задното стълбище е близо до нея, така че са могли много бързо и безшумно да се качат горе. Въпросът е дали са накарали едното дете да се разплаче, за да примамят бавачката да се качи. Според мен са направи точно това.

Гънтър кимна в знак на съгласие.

— И аз мисля така. Изгасили са лампата в горния коридор и са носили хлороформ със себе си, за да упоят момичето. Най-вероятно са били с маски, в случай че тя случайно види лицата им. Не са рискували да обикалят из горния етаж и да търсят в коя стая са децата. Със сигурност са познавали обстановката, което значи, че поне единият от тях е бил в къщата и преди. Въпросът е кога е бил там? — продължи той. — Семейство Фроли е купило къщата в доста лошо състояние от агенция за недвижими имоти след смъртта на старата госпожа Кънингам, което обяснява защо са я взели на толкова ниска цена.

— Но независимо от лошото й състояние все пак е имало оглед, преди да се сключи договорът за ипотеката — отбеляза Мартинсън.

— Затова съм тук — каза му Джед. — Четох докладите, но ми се ще да ги прегледаме заедно. Твоите момчета познават добре този град. Мислиш ли, че е възможно някой да е влизал в къщата и да е направил план на разположението й, преди семейство Фроли да се нанесат? Горе има дълъг коридор и дъските скърцат. Вратите на трите спални, които семейството не ползва, винаги са затворени. Пантите им скърцат. Похитителите са знаели, че близначките са в едната от двете спални в далечния край на коридора.

— Говорихме с инспектора за къщата — обясни бавно Мартинсън. — Живее тук от тридесет години. Никой не е влизал, когато той е бил там. Два дни преди Фроли да се преместят, агенцията по недвижими имоти е наела една от местните фирми за чистота да почистят. Познавам хората, бизнесът е семеен. Лично мога да гарантирам за тях.

— А Франклин Бейли? Възможно ли е да е участвал в отвличането?

— Не знам какво смятат федералните, но моето мнение е, че няма абсолютно нищо общо. Доколкото разбрах, бедният човек е на ръба на инфаркта.

Джед стана.

— Връщам се в моя офис, за да прегледам отново документацията, може да сме пропуснали нещо. Марти, пак ще повторя, че не вярвам в телепатията, но спомняш ли си как кашляше Кати на записа, който прослушахме? Ако все още е жива, със сигурност е много болна и се плаша да не би написаното в така наречената бележка на самоубиеца да се окаже пророчество. Те може да нямат намерение да я убият, но не могат и да я заведат на лекар. Снимката й е във всеки вестник на първа страница. А без лечение се опасявам, че детето няма да оживее.