Две малки момиченца в синьо

110

Кели, все още в креватчето, придружавана от доктор Харис, бе преместена в интензивното отделение. Също като сестра си тя имаше кислородна маска на лицето.

Маргарет се изправи.

— Махнете й маската — каза тя. — Ще я сложа в креватчето при Кати.

— Маргарет, Кати има пневмония. — Протестът замря на устните на доктор Харис.

— Направете го — нареди Маргарет на сестрата. — Ще я поставите отново веднага след като я сложа да легне при Кати.

Сестрата погледна Стийл.

— Направете го — настоя и той.

Маргарет вдигна Кели и за момент задържа главичката й до шията си.

— Кати има нужда от теб, миличка — прошепна тя. — И ти имаш нужда от нея.

Сестрата свали оградката от едната страна на креватчето и Маргарет нагласи Кели до сестра й, така че десният палец на Кели да докосва левия палец на Кати.

Точно там, където бяха свързани в утробата, помисли си Силвия.

Сестрата отново прикачи кислородната маска на Кели.

С мълчаливи молитви Маргарет, Стийл и Силвия останаха на бдение около креватчето цялата нощ. Близначките не се размърдаха в дълбокия си сън. При първата светлина на зората Кати се разшава, размърда ръката си и сплете пръстите си с тези на Кели. Кели отвори очи и обърна глава да погледне сестра си.

Очите на Кати бяха широко отворени. Тя се оглеждаше из стаята, очичките й минаваха от един човек на друг. Устните й започнаха да се движат.

Усмивка освети лицето на Кели и тя промърмори нещо в ухото на Кати.

— Езикът на близнаците — произнесе тихо Стийл.

— Какво ти каза тя, Кели? — прошепна Маргарет.

— Че сме й липсвали много и че иска да се прибере у дома.