Гневът на хидрогите

108.Бенето

Изправен в дъбравата, засадена от Талбун, Бенето се опитваше да успокои тревожните световни дървета. През целия ден усещаше усилващия се ужас, обладал горската мрежа. Неясният страх го разтърсваше като треска.

Докосваше покритите с люспи стволове и изпращаше въпроси по телевръзката, за да разбере защо дръвчетата са така напрегнати, но съзнанието на световната гора пазеше тайните си… сякаш се опитваше да защити зелените жреци от някакво ужасяващо познание. Бенето обаче не искаше да бъде спасяван от истината.

Целият Гарванов пристан бе стихнал в неестествено безмълвие. Разтърси го остра тръпка, сякаш шибване на камшик по гръбнака. Дъбравата като че ли се притаи и той отдръпна изтръпналите си пръсти. След което вдигна поглед към небето.

Изплуваха четири бойни кълба, покрити с шипове сфери, по-огромни от залязващи слънца. Изпълниха синята пустош и се спуснаха по-ниско, надвиснаха… заоглеждаха. И откриха световните дървета.

Докато Бенето се взираше със страхопочитание в небето, от центъра на най-близкото бойно кълбо изскочи малка колкото капка сфера, не по-голяма от мънисто на фона на гигантския извънземен кораб. Сферичката набра скорост…

Бенето се сети какво е това. Затворен в подобна капсула под високо налягане пратеник на хидрогите бе посетил Двореца на шепота на Земята… и бе ликвидирал крал Фредерик.

Щом сферата се понесе към населените райони, Бенето дочу викове и вой на сирени откъм сградите в Колониалния град. Кметът Сам Хенди изрева по електронен мегафон всички да потърсят укритие и да грабнат оръжия. Но никакви защитни мерки не можеха да имат успех срещу нападение на хидрогите.

Извънземният пратеник прелетя над града и се понесе към дъбравата. Световните дървета около Бенето зашушнаха, сякаш потресени от присъствието на хидрога. Сферата с пратеника се спусна сред тях и кацна на мекия горски льос пред Бенето.

Зеленият жрец зачака неподвижно.

От сферата се издигаше пара, сякаш беше облицована с мразовита аура. През прозрачните стени на капсулата се виждаше млечна супа от отровно обагрени облаци. Вътре сместа се въртеше като тесто, докато накрая не се оформи силует с човешки очертания, облечен в скитнически дрехи, същият като пратеника в Двореца на шепота.

Бенето подпря ръка върху най-близкото световно дърво, установявайки телевръзка, по която изпрати мислите си до всички зелени жреци из Спиралния ръкав.

— Какво искаш? Защо пристигаш тук? — попита Бенето.

Хидрогът извърна лъскавото си живачно лице към него. Макар да не можа да разчете израза му, той усети нотка на презрение от страна на извънземния. Разтърси го страх.

Хидрогът проговори:

— Съюзил си се с верданите, нашите врагове. И ти като тях трябва да изпиташ страдание, да се съсухриш и да умреш.

Бенето усети изблик на гняв и уплаха по цялата мрежа на световната гора. Пое дълбоко въздух, за да събере сили.

— Не съм чувал за никакви „вердани“.

Но когато информацията от мрежата на световната гора протече през него, му стана ясно. Дърветата! Разумното съзнание на световната гора хидрогът наричаше вердани.

Пратеникът продължи:

— Усетихме присъствие на противните дървета тук. Смятахме, че световната гора отдавна е изтребена, но сигурно са останали скрити останки… оцелели. Помогнали сте им отново да се разраснат.

— Да, така е — отвърна предизвикателно Бенето.

— Всички те трябва да бъдат унищожени.

Сякаш самата гора нашепваше отговорите в съзнанието му.

— Защо? Дърветата нямат желание да воюват с вас. Може би и вие, и те умишлено сте оцелели в тази ужасяваща война.

Блестящият пратеник остана непреклонен.

— Ти ще ни съобщиш централното местонахождение на оцелелите вердани. Къде е разположена първичната световна гора?

Злокобните бойни кълба плуваха като покрити с шипове юмруци над него. От пирамидалните им връхчета припукваха енергийни проблясъци. Пратеникът добави:

— Кажи ни и ще оставим хората живи.

Почерпил смелост и разбиране от информационен поток в глъбинната база данни на разумната гора, Бенето отвърна:

— Отказвам. Световната гора е по-велика от мен и от което и да било човешко същество.

Усети растящата непоколебимост на дърветата, които усилиха волята му. Вече не усещаше страх, а непоклатима убеденост за съпротива. Много, много отдавна световната гора се бе разпростряла върху хиляди планети, но след това почти напълно била изкоренена. Хидрогите били натикани обратно в газовите гиганти. Останалите воюващи също пострадали и били почти напълно унищожени.

— В такъв случай вашата раса ще изпита последиците.

— Ние ще ви победим. — Думите сякаш не излязоха от гърлото на Бенето, а произхождаха от някъде другаде, от съзнанията на други зелени жреци или на световната гора. — Ние притежаваме оръжия, които хидрогите дори не могат да си представят.

Земята под сферата на пратеника се размърда и се сгърчи, сякаш цяло стадо гризачи копаеше тунели под нея. Нещо в Бенето осъзнаваше какво се случва. Той примигна във вцепенено очакване.

Внезапно изскочиха подобни на камшици корени с блещукащи връхчета, по-твърди от всяка материя, която Бенето можеше да си представи. Извиха се като жила и пронизаха стените. Съскайки и цвъртейки, върховете пробиха диамантената бариера и проникнаха във вътрешността на капсулата.

Израстъците на световното дърво запечатаха пробойните, изсмуквайки огромното налягане и отровната атмосфера. Кълбото от корени се разрасна и изпълни извънземната сфера.

Пратеникът-хидрог изгуби човешките си очертания, задушен в прегръдката на змиеподобните корени. Нови върхове проникнаха през дъното на сферата, и я разпукаха.

Задействайки невидими двигатели, пратеникът се опита да вдигне сферата над земята и да отлети, но корените я смъкнаха надолу. Сферата се напрегна да се издигне и опъна вкопчилите се в нея корени, но те я държаха неумолимо. Върху прозрачните диамантени стени се появиха пукнатини като следи от мраз.

Бенето наблюдаваше битката, по-непоколебимо уверен от всякога.

Хванатият в капан хидрог се съпротивляваше, но изглежда, вече агонизираше. Изгубила формата си, живачната материя се процеждаше като киселина по яростните корени.

Обезумелият гъстак продължи да се разраства и да поглъща хидрога, докато от течнокристалното извънземно не остана само размазано петно. Корените задръстиха кълбото, разбиха го най-накрая на отломки и на земята остана само сплетено кълбо от почернели, умиращи корени.

Но победата бе твърде незначителна и краткотрайна. Бойните кълба над главата на Бенето се размърдаха.

Той погледна към тях и тържествуващото му изражение се смени от вцепенение. Преди беззащитните колонисти да са успели да открият каквито и да било убежища, обитаващите ядрата извънземни подложиха на опустошение цялата планета.

Шипестите сфери се понесоха ниско над Гарванов пристан, като разпръскваха зловещи вълни от смразяваща пара. Вледеняващите вълни съсухриха зърнените плантации и ги превърнаха в черен прах.

Кметът Хенди продължаваше да издава безнадеждни разпореждания за евакуация. Много от жителите се втурнаха към транспортните си средства, отлетяха към отдалечените си домове и се изпокриха в подземни убежища. Сградите бяха построени да издържат на яростни бури, но нищо не можеше да издържи щурма на хидрогите.

Обори и огради се превръщаха в замръзнали трески. Сини светкавични дъги разкъсваха цялото пространство. Подплашени кози се мятаха във всички посоки, врещяха и подскачаха… покосявани при всеки блясък.

Само за броени минути бойните кълба опустошиха хиляди декари земеделски култури и превърнаха грижливо засадените и наторявани площи в пустош. В Колониалния град светкавиците им взривиха десетки постройки. Вълни смразяваща мъгла вледеняваха складове и силози.

Бенето сграбчи най-близката фиданка и предаде всичките си мисли и впечатления на световната гора — отправи ги като отчаяна молитва. Единствено той можеше да съобщи случващото се тук. Световната гора, зелените жреци, семейството му и дори Ханзейският съюз трябваше да узнаят. Не бе в състояние да направи нищо друго.

Бойните кълба отново се събраха на едно място, квартет от безмилостни сфери, скупчени в небосвода. След това оставиха пушещите развалини на Колониалния град и опустошените ниви зад гърба си и се насочиха към непокорната дъбрава от световни дървета.

Бенето не изпускаше фиданката от прегръдката си. Притисна буза до кората й и заизпраща мислите си по мрежата. Искаше да се слее с всеобщото съзнание на гората, за да намери душевно убежище.

Всички загинали на Гарванов пристан трябваше да бъдат запомнени, всички дръвчета, които той и Талбун бяха посадили, всички усилия на невинните заселници да опитомят този неприветлив свят. Той стискаше дръвчето и изливаше мислите си по телевръзката. Обхвана далечната гора със съзнанието си и се промъкна в нея. Единственият възможен подслон.

Кълбата мятаха мъгли от мразовити вълни върху обречената горичка. Щом първите дръвчета започнаха да се съсухрят, Бенето изпита усещането, че по — вените му потича леден огън. Дочу със съзнанието си странните вцепеняващи писъци на световната гора, отприщили трупани хилядолетия страх и ужас.

Впрегна всичките си сили да държи очите си отворени и изпращаше последните си съобщения, докато хидрогите приключваха безмилостната разруха.