Гневът на хидрогите

4.Престолонаследникът Джора’х

Престолонаследникът Джора’х бе първороден син на мага-император и дните му бяха изпълнени със задължителни развлечения. Плодовити жени от всевъзможни илдирийски раси кандидатстваха за привилегията да се съчетаят с него и списъците ставаха все по-дълги, с все повече доброволки, отколкото той беше в състояние да обслужи.

Поредната определена любовница на престолонаследника се казваше Сай’ф. Тънка и енергична като камшик, тя бе от расата на учените — специалист по биология и генетика. Сай’ф се интересуваше от ботаника и разработваше нови зърнени култури за различни отломъчни колонии.

Тя пристигна в съзерцателната стая на Джора’х в Призматичния палат, обляна от постоянна дневна светлина през кристална ламперия с цветове на скъпоценни камъни. Имаше високо чело, едра глава и остър, съсредоточен поглед, с който сякаш искаше да улови всяка подробност, за да я анализира по-късно.

Високият красив Джора’х стоеше изправен пред нея. Лицето му можеше да послужи за модел на илдирийска красота. Сплетената му на десет хиляди плитчици златиста коса приличаше на ореол.

— Благодаря за молбата ти да бъдеш с мен, Сай’ф — каза той това, което мислеше, както правеше винаги. — Нека нашият споделен подарък днес стане подарък за цялата илдирийска империя.

Сай’ф държеше в чевръстите си ръце керамичен съд с усукан ствол на храст. Покритите му с бодли клонки бяха неестествено извити. Тя подаде свенливо съда.

— За теб, престолонаследнико.

— Колко трогателно и очарователно. — Джора’х го пое, впечатлен от усуканите като лабиринт клонки и листа. — Изглежда като плетка от живо растение.

— Изследвам възможностите на нашите куил-дървета, престолонаследнико. Това е човешка техника, наречена „бонзай“. Техника за компресиране на едно растение, за да насочи биологическата си енергия навътре и да увеличи красотата си. Започнах да отглеждам това преди година, когато подадох първата си молба да се съединя с теб. Бе му необходимо много внимание, но съм удовлетворена от резултата.

Радостта на Джора’х бе искрена.

— Нямам нищо подобно. Ще го поставя на специално място… но трябва да ми обясниш как да се грижа за него.

Сай’ф му се усмихна, облекчена и развълнувана заради очевидното му задоволство. Той остави бонзая върху полупрозрачна лавица на стената, след това пристъпи към нея и разтвори туниката си, разкривайки широката си гръд.

— Сега ми позволи да ти върна подаръка, Сай’ф.

Беше минала през проверката на персонала, преди да влезе в Призматичния палат. Всички жени, които идваха при него, бяха освидетелствани като плодовити и способни да забременеят. Тестовете не гарантираха, че всяка от любовниците му ще забременее, но шансовете бяха добри.

Сай’ф свали дрехата си и Джора’х я огледа очарован. Всяка илдирийска раса имаше различна структура на тялото. Някои бяха грациозни и ефирни, други тантурести и мускулести, мършави и жилести или пък закръглени и меки. Но престолонаследникът намираше всички за красиви. И дори все пак някои да му се струваха по-привлекателни от други, той нямаше предпочитания и никога не оскърбяваше доброволките и не показваше разочарование.

Сай’ф реагираше на ласките му, сякаш действаше по предварително установена процедура. Като учен вероятно бе изследвала разновидностите на секса научно, опитвайки се да постигне съвършенство, за да го превъзхожда при срещата си с него. Джора’х се чувстваше по същия начин и следваше точната програма при изпълнението на познатото задължение, като всеки път.

Докато си мислеше за очарователния бонзай, който му бе донесла Сай’ф, Джора’х си спомни за Нира. Сърцето го приболя от старата позната тъга по прекрасната зелена жрица. Не я бе виждал от цели пет години.

Със своята невинност и екзотична хубост Нира го бе пленила повече от всяка илдирийка. Когато пристигна в Миджистра, искреното й изумление от архитектурата, музеите и фонтаните го накара да погледне собствения си град с нови очи. Невинното й въодушевление от илдирийските постижения го накара да изпита по-голяма гордост от своето наследство, отколкото от най-вълнуващите пасажи в Сага за седемте слънца.

След свенливите месеци на взаимно споделена радост от това, че са заедно, когато най-после се любиха за първи път, любовта им бе нещо абсолютно естествено. Топлината от близостта им, която се бе превърнала в здрава връзка, бе нещо, което престолонаследникът не бе изпитвал никога преди. Взаимоотношенията му с нея нямаха нищо общо с тези рутинни сношения, програмирани от сътрудниците му. Джора’х и Нира бяха прекарали заедно много следобеди: наслаждаваха се на компанията си, съзнаваха, че връзката им в края на краищата ще приключи, но бяха доволни от всеки нов ден. И престолонаследникът бе продължил да я кани при себе си.

Но в началото на кризата с хидрогите, когато Джора’х посети принц Рейналд на Терок, Нира и нейната наставничка Отема бяха загинали трагично при пожара на зелената къща, в която гледаха световни дървета от Терок. Според доклада на мага-император двете зелени жрици се бяха втурнали да спасят дръвчетата и бяха изчезнали сред пламъците.

Преди много време очарователната Нира бе пристигнала в Призматичния палат и бе донесла засадени в глинено гърне дръвчета, малки издънки от световната гора. А сега, години след смъртта й, Сай’ф му донесе бонзай и спомените се втурнаха като пълноводна река…

Джора’х отново насочи вниманието си към настоящата си партньорка. Не искаше тя да усети тревожните му мисли или да остане неудовлетворена. Люби я с енергичност, която поне за малко го отдалечи от болезнените спомени.

Джора’х поиска аудиенция с баща си. Светлите очи на мага-император бяха заобиколени от подпухналости мазнина; пълните му устни се разтеглиха в усмивка, щом видя сина си. Брон’н, свирепият му личен бодигард, застана на входа на тайната стая, така че владетелят и най-големият му син да могат да разговарят насаме.

— Искам да изпратя още едно съобщение до Терок, татко.

Магът-император Сайрок’х се намръщи и се облегна назад в какавидения трон, сякаш се отпусна в телепатичната връзка на тизма.

— Усещам, че отново мислиш за онази човешка жена. Не би трябвало да позволяваш да те обсебва по този начин. Това само може да наруши по-важните ти задължения тук. Тя отдавна е мъртва.

Джора’х знаеше, че баща му е прав, но не можеше да забрави усмивката на Нира и радостта, която му бе доставила. Преди да дойде тук бе отишъл до небесната сферична ботаническа градина. Дръвчетата от Терок вече не бяха там. Зелената къща бе презасадена с червенорозови лилии от Комптор и пурпурни макове, които изпълваха влажния въздух с упоителни аромати. Преди пет години, когато се върна от Терок и научи ужасната новина, той се бе вторачил потресен в останките от необяснимата огнена стихия.

Не бяха останали никакви тела, които да бъдат върнати на Терок. А световните дървета вече горели, когато Нира и Отема пристигнали да спрат пожара, поради което не бяха имали възможност да изпратят последни съобщения по телепатичната връзка. Всичко било напразно. Потънал в скръб, Джора’х бе разказал трагедията на приятеля си Рейналд в специално съобщение, предадено от куриерски кораб на Слънчевия флот.

Петната от пепелта и саждите бяха изчистени, но спомените и скръбта останаха. В сърцето си Джора’х така и не свикна с мисълта, че Нира е мъртва. Ако в онзи момент беше тук, нямаше да позволи да й се случи никаква беда…

Усетил тъгата на сина си чрез мрежата на тизма, Сайрок’х кимна печално.

— Ще понесеш много теглила, когато се изкачиш, за да заемеш мястото ми. Такава е съдбата ти, синко, да усещаш болката на целия ни народ.

Златистите плитчици на Джора’х потрепнаха като струйки дим.

— Въпреки всичко бих искал да изпратя ново съобщение на Рейналд в памет на двете зелени жрици. Ние не им върнахме прахта или черепите. — Той разпери ръце. — Това е толкова дребно, татко.

Магът-император се усмихна отстъпчиво.

— Знаеш, че не мога да ти откажа.

Подобната на въже плитка, която висеше от главата му, се уви около търбуха му и се сгърчи, сякаш великият владетел бе ядосан.

Успокоен, Джора’х му подаде една гравирана диамантена плочка.

— Ето, съчинил съм друго писмо до Рейналд да го сподели със зелените жреци на Терок. Бих искал да го изпратя с един от нашите търговски съдове.

Владетелят протегна ръка да вземе посланието.

— Може да отнеме доста време по обиколен път. Терок не е често посещаван свят.

— Знам, татко, но поне е нещо, което мога да направя. Това е моят начин за поддържане на контакт.

Сайрок’х задържа блещукащата гладка плочка.

— Трябва да престанеш да мислиш за човешката жена.

— Благодаря ти за услугата.

Джора’х се оттегли от стаята с енергична крачка.

След като той излезе, магът-император направи знак на бодигарда си да се приближи и каза:

— Вземи това и го унищожи. Направи така, че Джора’х да не успее да изпрати никакво съобщение на Терок.

Брон’н взе диамантеното писмо с ноктестата си ръка, стисна и го счупи на парчета с огромната си сила. Щеше да ги стопи в пещта на някоя електростанция.

— Слушам, господарю.