Гневът на хидрогите

25.Рлинда Кет

Директната призовка от председателя на Ханзата бе абсолютна изненада. Рлинда Кет полагаше усилия да запази анонимност в ръждясващия си върху лунната площадка кораб с надеждата никой да не се сети за неплатените й сметки. Нямаше представа защо Базил Венцеслас иска да разговаря с нея.

Или бе допуснала фатална грешка, или председателят щеше да иска нещо от нея. Дали бе узнал за дезертирането на БиБоб от ЗВС? Но дори да бе научил, защо един толкова високопоставен мъж ще се тревожи заради някакъв изчезнал пилот? И защо да полага толкова усилия, за да открие тъкмо нея? Когато „Ненаситно любопитство“ се насочи към ВИП зоната на Дворцовия квартал, Рлинда получи незабавно разрешение за кацане. Корабът й не изглеждаше на мястото си сред правителствените и кралските ескортиращи кораби.

Посрещнаха я двама души. Не познаваше русия мъж с германски черти, но стройната жена до него бе добре дошла приятна изненада.

— Сарейн! Бях забравила, че си терокски посланик на Земята.

Сарейн беше облечена в безукорни земни дрехи, украсени с традиционни терокски ешарпи. Погледът й бе строг, но усмивката й бе откровена.

— Помагали сме си при решаването на някои търговски затруднения, Рлинда. И двете сме творчески и непоколебими делови дами. Как бих могла да те забравя?

Макар младата жена да поддържаше официален тон, Рлинда неочаквано я прегърна майчински.

— Точно сега е подходящо време за малко творчество. Тази проклета война със сигурност разстрои деловите проекти на всички. Имам цял товар луксозни вещи, за които никой не иска да плаща, а дори не мога да обиколя Спиралния ръкав, за да потърся нови клиенти. — Тя изруга. — Ако видя някое от тези бойни кълба на хидрогите, ще му светя маслото — кълна се, че ще го направя.

Русият мъж ги поведе към частен транспортен кораб. Сарейн каза замислено:

— Може да убедим Базил да закупи известна част от стоката ти. Отдавна не съм вкусвала истинска терокска храна. Никога не съм предполагала, че ще ми липсват нещата, които съм яла някога всеки ден, но наистина е така.

Когато се качиха на кораба, Рлинда не можа да сдържи любопитството си:

— Готова съм да се отзова по всяко време, Сарейн. Но защо съм тук?

Сарейн се усмихна загадъчно.

— Дочух председателят Венцеслас да споменава, че се нуждае от някой, който да замине с малък кораб с неотложна и дискретна задача. Естествено, предложих му да се свърже с теб.

Рлинда я изгледа, неспособна да скрие явното си недоверие.

— Искаш да кажеш, че председателят на Ханзата не си е намерил подходящ човек?

— О, разбира се, че би могъл. Но му спестих главоболието, като междувременно спечелих няколко точки. Не си ли доволна, че имаш възможност да си отработиш действителна комисиона, или предпочиташ да трупаш гаражни такси по лунните докове?

Рлинда се усмихна топло, но сърцето й думкаше. Най-после някаква законна работа!

— Стига да ме снабди с екти и да не очаква правителствено дисконто под някаква форма, сигурна съм, че ще се споразумеем.

Влязоха в пирамидата на държавната сграда и Сарейн представи Рлинда на Базил Венцеслас. Младата жена се забави до входа, сякаш очакваше председателят да я покани да остане, но елегантният мъж бе категоричен:

— Госпожа Кет и аз имаме нужда да си побъбрим насаме, без някой да наднича над рамената ни.

Щом останаха сами в луксозния кабинет, Рлинда се настани на широкия диван. Базил не й предложи освежаващи напитки. Всъщност председателят не спази обичайната между двама партньори вежливост за предразполагане. Вместо това седна зад чистото и подредено бюро, скръсти ръце на гърдите си и мина направо на въпроса.

— Един от новите ни колониални светове, Крена, отчаяно се нуждае от припаси. Илдирийците го изоставиха първо поради това, че епидемия покоси тяхното население, а сега съвсем друго заболяване причинява проблеми на нашите заселници. Само един случай стигна до фатален край, но трийсет процента от населението или са приковани към леглото, или все още се възстановяват и са негодни за работа.

Рлинда се опита да запази хладнокръвие, но пое дълбоко дъх, когато той назова планетата. Любимият й бивш съпруг си бе избрал нападнат от епидемия свят. Дали БиБоб бе един от пострадалите? Може би щеше да е добре, ако по-често летеше с мисии на ЗВС.

— И се нуждаете от някой да… какво? Да евакуира колонистите, да въведе карантина? Да се грижи за тях? Не съм твърде подходяща за майка Тереза, господин председателю.

— Нищо чак толкова необикновено, госпожо Кет. Оказва се, че лечението на „оранжевото петно“ не е особено трудно. Заселниците на Крена разполагат с основните медицински услуги, но им липсват фармацевтични възможности за производство на нужния антиамебик. Ханзата може да се справи лесно и бих желал да доставите лекарството.

Венцеслас най-после наля от лъскава кана по чаша леден чай. Тя отпи от питието и каза с най-майчинския си израз:

— Много мило от ваша страна, господин председателю. — И обърса устни, преди да остави чашата встрани. — Но не вярвам на нито една ваша дума. Крена не е особено важна за Ханзата. Населението й е твърде малобройно, а ресурсите й са твърде незначителни, за да представлява интерес за вас — независимо от болестта. Кажете ми защо всъщност искате да отида там.

Схватливостта й го изненада, но той не започна да се оправдава.

— А откъде знаете толкова много за Крена, госпожо Кет?

— Отдавна бездействам на лунната база и нямам много друга работа, освен да чета информационни материали за потенциални пазари.

„Измъкване — не лъжа.“ След като бе получила кодираното съобщение на БиБоб, се бе заела да проучи този колониален свят.

Венцеслас не завоалира отговора си, а отвърна направо:

— Права сте, задачата има и втора част. Преди години настаних един човек на Крена, за да проучи какво са оставили след себе си илдирийците. Казва се Дейвлин Лотце, образован изследовател, който умее да издирва подробности и да сглобява теории от най-дребните късчета доказателства, които са останали.

— Аха, значи е детектив — заключи Рлинда.

— Екзосоциологически изследовател под прикритие — отвърна малко рязко Базил. След което се усмихна: — Но можете да използвате термина „шпионин“, ако предпочитате кратките думи. Щом доставите лекарството на Крена, го намерете. Искам да отведете Лотце на планетата Рейндик Ко и да останете с него, докато не приключи мисията си там. Той очаква пристигането ви на Крена.

Рлинда се намръщи.

— Рейндик Ко не е ли един от изоставените кликиски светове?

— Вие изключително добре познавате планетите, госпожо Кет. Твърде малко хора изобщо са чували за нея.

И той й разказа за експедицията на двамата Коликос и за изчезването им.

— Предполагам, че това е за предпочитане, отколкото да седя на някакъв космодрум и да чакам някой да ме покани на среща — подхвърли тя със самокритична усмивка. — Ще ми трябват достатъчно ектиприпаси и ще закарам вашия шпионин навсякъде, където е необходимо.

Това беше само първото условие. След като Базил й бе разяснил неофициалните подробности на задачата, тя го държеше в ръцете си.

Рлинда го изненада с неочаквано агресивните си изисквания. Ако председателят бе очаквал тя да припадне от радост и да приеме първото му предложение, явно бе допуснал грешка. Завърза се трудна сделка. Тя го притисна още повече. Имаше точна преценка за него и по пламъчетата в очичките му си даде сметка, че пазарлъкът му доставя удоволствие.

Успя да се договори за значителна сума и пълна доставка екти. Накрая, за да закръглят сделката, му продаде половината от товара с луксозни стоки на „Любопитство“, които, предположи тя, щяха да си разделят. В края на краищата сделката се оказа твърде изгодна за нея.

Но най-важното беше, че щеше да може да стигне до Крена и да се увери, че с БиБоб всичко е наред.

Рлинда Кет имаше чувството, че са й пораснали крила. Почти бе забравила огромната наслада от реенето сред планетните системи. Отвратителната несправедливост на стореното от хидрогите по отношение на човешките въжделения, на развитието на цивилизацията, на простата радост да се носиш из Спиралния ръкав, възбуждаше желанието й да се изхрачи срещу първото бойно кълбо, което зърне.

Несъмнено кликиският факел на Ансиър беше огромна, глупава грешка и тя съжаляваше за понесените от хидрогите поражения… но това наистина бе нещастен случай, който и старият крал Фредерик, и Ханзата, и всички останали бяха положили усилия да компенсират. Хидрогите не приемаха абсолютно нищо. Проклети извънземни вагабонти.

Наоколо висяха няколко ярки слънца — места, които никога не бе посещавала, имена, които бе виждала само по звездните карти. Крена се намираше сред изоставените от империята Илдира далечни мъглявини, граничещи с Ханзейския съюз. Системата представляваше група тела около незабележима изпъстрена със слънчеви петна оранжева звезда, която къпеше обитаваната колониална планета в меко сияние.

Замисли се за Брансън Робъртс — припомняше си добрите времена с преувеличена нежност, удобно забравила споровете по време на бурния им брак. Определено искаше да го види и бе подготвена за срещата: трюмът на „Любопитство“ бе пълен с лекарства и значителни запаси за дълъг престой на Рейндик Ко. След приключването на задачата вероятно щеше да остане в списъка за специални поръчки на председателя. След годините на оскъдица и загубата на клиенти нещата като че ли най-после потръгваха.

Но ето че хидрогите отново прекъснаха ликуването й.

Докато се прехвърляше в орбита за доближаване към границата на системата Крена, сензорите й засякоха внезапно изникнали в близост огромни кораби. Екраните полудяха и тя включи всички системи за извънредни случаи. Петте гигантски чуждоземни сфери свистяха през пространството, решени да я унищожат.

Рлинда моментално изключи всички двигатели на „Любопитство“. Заобиколен от студената чернота, корабът се завъртя без стабилизатори, оставяйки слаб, но безпогрешен сигнал — ако обитаващите ядрата извънземни решат да я потърсят.

— Какво търсите тук, по дяволите?

Припомни си данните от звездните карти на Ханзата и почна да ги сверява с онова, което отдавна знаеше. В системата Крена изобщо нямаше газов гигант. „Тук не би трябвало да има никакви хидроги!“

Изпусна изгорелите газове, за да промени посоката и да се измъкне от системата, надявайки се, че извънземните не са я забелязали.

Не си спомняше да е чувала за нападения на хидроги над индивидуални човешки космически съдове и нямаше особено желание да стане първата статистическа жертва. Доскоро Рлинда имаше намерение „да свети маслото“ на врага, но сега, когато имаше такава възможност, това не й се струваше най-разумната постъпка.

Корабът й бе увиснал беззащитен в откритото пространство.

— Не става дума за мен — промълви тя, сякаш изричаше молитва. — Нищо друго наоколо, освен нас, астероидите.

Околното пространство бе заплашително пусто, ако не се брояха шепата прашинки, зад които едва ли можеше да се скрие.

Но корабите на хидрогите не обърнаха никакво внимание на „Любопитство“.

Петте бойни кълба приближиха звездата Крена като пчели кошер. Закръжиха и запикираха, изследваха изпъстрената с петна фотосфера, прелитаха сред извиващите се пламъци като деца, които тичат под дъжда. Рлинда остана безмълвна сред хладната тишина часове наред с настръхнала от нервното напрежение и лепнеща от пот кожа. Петте извънземни сфери продължаваха да кръжат около слънцето.

Накрая, без никаква ясна причина, покритите с бодли кораби на хидрогите се събраха и отлетяха от системата.

— Имах късмет, че се отървах — измърмори тя.

Включи с разтреперани ръце двигателите и се насочи към Крена. Вероятността да се зарази беше за предпочитане пред възможността да остане да виси неподвижно в пространството.