Гневът на хидрогите

127.Сарейн

Застанала до Базил Венцеслас на наблюдателната платформа, издигната специално за дългоочаквания парад по повод на медения месец, Сарейн усещаше въодушевлението на тълпите. Изключение беше единствено Базил. Председателят изглеждаше по-разсеян от обикновено, погледът му беше отнесен, а отговорите — резки и къси.

— Какво има? — попита тихо тя, без да сваля усмивката от лицето си за евентуалните наблюдатели. Тромпети засвириха тържествените акорди от запомнящата се мелодия на симфонията, композирана за сватбата на Питър и Естара. Възбудената врява на тълпите тътнеше като неспирен фон.

Председателят я погледна. Винаги приветливото му лице този път бе намръщено, сякаш бе притеснен от присъствието й. За момент й се стори безкрайно чужд. Накрая той каза:

— Някои проблеми просто никога не би трябвало да възникват. От нас се очаква да бъдем партньори в един отбор и да имаме една и съща цел, но половината от провалите ни се дължат на вътрешни слабости в собствения ни лагер. — Той отново погледна към Кралския канал. — Това е непростимо.

Зрителски дирижабли кръжаха с ВИП гости над Двореца на шепота и предлагаха първокласна гледка към канала, който се виеше в продължение на мили около Дворцовия квартал. Официалните говорители обявиха, че церемониалната яхта и нейният ескорт са готови да потеглят.

Площадът бе покрит с цветя. Градинарите специално се бяха погрижили в чест на Естара зеленината да е в изобилие. Искаха младата кралица от Терок да се почувства като у дома си.

Продавачи на храна и сувенири си проправяха път през тълпите и предлагаха стоката си. Дворцови представители мятаха от платформите шепи възпоменателни монети с лика на Питър и Естара от едната страна и символа на Ханзата с обкръжената от концентрични кръгове Земя от другата.

Възрастният брадат архиотец на Църквата на единството, чийто образ показваха всички екрани около площада, отново благослови кралската двойка и обяви грандиозния празник по повод медения месец за открит.

Излъскан военен водоплан ревеше по канала за окончателна проверка на сигурността, въпреки че тълпите вече бяха проверени и всички възможни оръжия бяха иззети и деактивирани.

Сарейн се притисна по-плътно до Базил. Той наблюдаваше съсредоточено канала, без да поглежда към Двореца, откъдето в момента се появяваше кралската яхта. Лентичките и знаменцата пърхаха като многобагрена дъга.

Облечени в най-екстравагантните си дрехи, крал Питър и кралица Естара стояха на носа и махаха. Щом яхтата се приближи, тълпата започна да крещи и да ръкопляска. Сарейн усети огромната популярност и искреното възхищение на хората от сестра й и Питър и сърцето й изтръпна. Поданиците на Ханзата се бяха събрали в подкрепа на своя крал, надявайки се на някакво чудо. Многообичаният стар Фредерик бе умрял при първия военен удар и сега всички се надяваха да ги спаси крал Питър.

Сутринта кралят бе направил демонстративен опит за сближаване с Базил в присъствието на Естара. Двамата бяха безупречно облечени в празничните си дрехи и, изглежда, нямаха търпение празненството да започне. Напоследък Питър имаше безукорно поведение и Сарейн се надяваше, че завоалираното предупреждение, което направи на сестра си, е подействало. Тя поздрави официално краля, истински щастлива за сестра си, макар отчасти да съжаляваше, че не тя е избрана за кралица.

Питър заяви с усмивка:

— Базил, бих искал да ти отправя покана. Аз съм кралят-марионетка, а ти си председателят на Теранския ханзейски съюз. Ти вземаш важните решения и ръководиш деловите проблеми в Спиралния ръкав. Би трябвало да празнуваш заедно с нас.

Базил го изгледа с изненада и подозрителност, но младият крал изглеждаше искрен.

— Кралица Естера и аз много бихме искали да се присъединиш към нас на яхтата. Защо не застанеш на кърмата на яхтата, а ние да бъдем на носа?

На Базил му трябваше един момент, за да възвърне самообладанието си.

— Няма да е подходящо, особено в този момент, Питър.

— Защо не? — присъедини се любезно Естара. — За нас присъствието на най-достойния мъж на Земята би било истинска чест, а и чудесна демонстрация на връзката между председателя на Ханзата и краля.

Сарейн забеляза странно потрепване върху лицето на Базил.

— Не мисля — отвърна той. — Програмата е уточнена до най-малката подробност, а и ти, Питър, достатъчно притесни протокола през последните седмици.

Питър се разсмя.

— О, ще им мине, Базил. Хайде, ела с нас. Какво има да губиш?

— Моля ви, господин председателю — добави Естара.

Сарейн се учуди защо Базил е толкова неотстъпчив.

Тъкмо на подобна готовност за сътрудничество от страна на краля се бе надявал.

— Предложението е съвсем основателно, Базил — обади се тихичко тя. — Защо не се съгласиш?

— Казах не — отвърна рязко Базил. — Сега вървете да се подготвите.

— Ела, Естара — въздъхна кралят. — Базил много мрази да се нарушават програмите.

Разочарован — прекалено разочарован, помисли си Сарейн, — Питър пое ръката на кралицата. Те излязоха, а на Сарейн пак й се стори, че изражението на председателя е твърде странно…

Облечена в красивата си посланическа пелерина от терокски тъкани в богати зелени багри, сега тя стоеше до Базил и други представители на Ханзата на наблюдателната площадка.

Кралската яхта и ескортиращите я съдове се носеха бавно по канала, за да могат зрителите да помахат и да дадат израз на въодушевлението си, да направят снимки и може би да бъдат забелязани лично от краля. Доколкото можеше да прецени Сарейн, всичко се развиваше идеално.

Но Базил продължаваше да е изключително напрегнат.

Група дворцови стражи се втурна от дъното на тълпата да направи път на зеления жрец Натон към наблюдателната площадка. Един от стражите му помагаше да носи засадената фиданка. Натон тичаше паникьосан.

Представителите отстъпиха, за да може жрецът да се качи на платформата. Гласът му прозвуча пронизително и пискливо, не защото беше останал без дъх, а поради новината, която съобщи.

— Хидрогите атакуват Терок! Точно в момента! Унищожават световната гора!

Сарейн ахна. Не можеше да повярва. Нейният дом! Терок!

Базил настоя за подробно обяснение и Натон набързо разказа как бойните кълба методично замразяват и обстрелват световните дървета. Няколко главни терокски селища вече били сринати напълно.

— Хората са слезли на земята, но и там нямат никаква защита. Световните дървета се съпротивляват, но без никакъв успех. Отец Рейналд е поискал помощ от всички. Можем ли да изпратим ЗВС?

Базил изгледа разсеяно зеления жрец, сякаш се чудеше как да постъпи. Сарейн го сграбчи за ръкава.

— Базил, колко кораба можеш да изпратиш? Защо се колебаеш?

Той я погледна смръщено, разгневен, че го разсейват, когато се е съсредоточил.

— Сарейн, ако познавахме някаква ефективна защита срещу атаките на хидрогите, отдавна са сме се възползвали от нея. Какъв е смисълът да изпращаме нашите сили за едно безумно и безсмислено упражнение? Те не могат да направят нищо.

Заля я вълна на безсилие и отвращение.

— Безсмислено? Ти предложи на моя народ защита и партньорство със Земята. Деветнайсет зелени жреци се присъединиха към ЗВС. Сестра ми се омъжи за краля. — Сети се как би могла да го накара да действа. — Базил, ако световната гора бъде унищожена, няма да разполагаш с никаква — телевръзка.

Председателят кимна енергично.

— Добре тогава. Натон, свържи се с всички зелени жреци на бойните кораби на ЗВС. Тези, които се намират най-близко до Терок, да полетят с максимална скорост натам. — Той погледна Сарейн. — Съмнявам се все пак да пристигнат навреме дори да можеха да постигнат нещо срещу бойни кълба. Знаеш колко са безпомощни в това отношение нашите оръжия.

— Клидия докладва — обади се Натон, — че нейните кораби са на един ден от Терок. Те са най-близо.

— Цял ден? — изкрещя Сарейн. — Но това е прекалено много! Знаеш колко бързо хидрогите съсипаха Гарванов пристан.

— Въпреки това да ги изпратят — заповяда Базил. — Освен ако нямаш по-добра идея, Сарейн.

Тя си спомни колко силно искаше да напусне Терок, с каква насмешка се бе отнасяла към провинциалните си родители заради отказа им да разширят търговските възможности с Ханзата. Сега обаче можеше да мисли единствено за опустошаването на прекрасната световна гора, за страданията на семейството си… Беше ли загубила вече родителите си, баба си, дядо си? Малката си сестричка Сели? Брат си Рейналд?

— Трябва да прекъснем празника — заяви тя. — Трябва да съобщим на крал Питър… и особено на сестра ми. Семейството ни е в опасност.

Базил се навъси.

— Не, парадът ще продължи, както е планиран. Ще следим новините и ще пуснем информация, каквато преценим за нужно. За това ще имаме достатъчно време по-късно.

— Но Естара трябва да научи! — настоя Сарейн.

— Нека да се радва на спокойствието и щастието си. В момента тя трябва да изиграе своята роля. Не бива да я прекъсваш.

Сарейн отново го сграбчи за ръката, смачквайки великолепния делови костюм.

— Базил, вече загубихме Бенето на Гарванов пристан. Сега Рейналд се е изправил срещу хидрогите. Родителите ми може да загинат всеки миг. Какво още бих могла да понеса? Прояви мъничко състрадание.

— А ти малко благоразумие. Това е война. Умират хора. — Базил я погледна. — Просто ще се наложи да понесеш, колкото и скръб да те връхлети, Сарейн. И може би е по-добре, ако стане наведнъж, за да можеш да продължиш нататък.

Сарейн подозрително присви очи. Базил не откъсваше очи от кралската яхта, която се носеше покрай тях. Питър прегърна Естара през кръста и му помаха. Базил повдигна вдървено ръка и помаха в отговор.

— Какво искаш да кажеш? — попита Сарейн и усети да я залива нова вълна от страх.

Кралската яхта приближи близкия завой на канала и Базил сграбчи парапета на наблюдателната платформа, без да й отговори. Сарейн също наблюдаваше, ужасена, че може би е разбрала смисъла на думите му.

— Да не би да очакваш някакъв „инцидент“, Базил? Какво си направил?

Но празникът продължи без инцидент. Кралят и кралицата махаха на тълпите. Яхтата продължаваше да се носи невъзмутимо по канала.

— Нищо — промълви Базил. Раменете му сякаш увиснаха от безсилие, макар Сарейн да не забелязваше никаква причина за подобна реакция. — Нищо няма да се случи, разбира се. Никаква трагедия, никакъв инцидент. Всичко е под контрол.

Той продължаваше напрегнато да следи процесията по Кралския канал.

Зеленият жрец Натон продължаваше да предава подробностите за ужасяващата разруха на Терок. Сарейн слушаше потресаващото описание със сълзи в очите, но Базил сякаш почти не го чуваше. Като че ли преживяваше някакво лично свое, тайнствено поражение.