Гневът на хидрогите

126.Адар Кори’нх

— Илдирийците трябва да постигнат победа — обърна се адар Кори’нх към минималния екипаж на командваната от него кохорта. Неговите воини… неговите герои. Той поглади с длан наболата коса върху обръснатия си череп. — Нуждаем се от нея повече от всякога.

Бойните кораби бяха най-мощните съдове в Слънчевия флот, снабдени с най-доброто оръжие, което бе създала Империята, и украсени с шарени слънчеви стабилизатори и отражатели, които изплющяваха при всяка промяна на курса. Той знаеше, че би могъл да събере десет пъти повече илдирийци за тази акция, но знаеше и че не е единственият илдириец, който се чувства безсилен пред врага.

Всичко беше готово и той само трябваше да направи така, че усилието да си заслужава.

Замаяни от смъртта на мага-император, всички илдирийци — дори самият Кори’нх — се чувстваха като носени от течението. Скоро, може би още утре, престолонаследникът Джора’х щеше да възстанови контрола, да съедини отново духовните нишки и да обяви посоките на Извора на светлината.

Но Кори’нх бе върховен главнокомандващ на Слънчевия флот и имаше свои собствени идеи как да бъде водена тази война. Сега, най-после освободен от бариерите на тизма, той можеше да действа.

— Пълна скорост към системата на Кронха — каза той и четиридесет и деветте бойни лайнера се подредиха в съвършена формация. — Наш ред е да нападнем хидрогите. И да ги унищожим.

Екипажът заликува. Адарът се бе изправил гордо в командния център на бойния лайнер на кул Бор’нх. Отново бе закачил върху официалната си униформа всички великолепни медали, значки и ордени — всички връчени му лично от мага-император. Да, той трябваше да бъде запомнен така.

— Днес всички ние печелим своето безсмъртие в Сагата за седемте слънца.

В самия център на системата Кронха, недалеч от Илдира, малка жълта звезда обикаляше толкова близо до червен гигант, че гравитацията на голямата звезда изсмукваше газовете й. Кронха Три — единственият газов гигант в системата — някога бе място на най-старата построена от Империята облачна мина. Макар скитниците да бяха наложили вето над небесноминната промишленост навсякъде другаде, гигантският ектикомплекс на Кронха Три си оставаше символичният бастион на илдирийците. Когато хидрогите разрушиха съоръжението и убиха хиляди работници, те всъщност обявиха война на Илдирийската империя.

Сега беше ред на Слънчевия флот да нанесе изненадващ удар точно там, където бе започнал конфликтът.

Газовият гигант се издуваше като мехур пред тях, докато кохортата намаляваше скорост, готова да влезе в бой.

— Хидрогите са някъде там — каза Кори’нх. Кул Бор’нх седеше изправен до него, готов да издаде традиционните заповеди за начало на операция. Септарите, под чието командване бяха седмиците кораби, бяха готови с оръжията.

— Трябва да ги открием и да ги ударим. Трябва да покажем и на хидрогите, и на нашия народ, че сме в състояние да го направим — продължи адарът. — Никой командващ досега не е имал толкова важна отговорност.

Пое дълбоко въздух и се съсредоточи. Без тизма празнотата продължаваше да отеква в съзнанието му. Щом Джора’х възстановеше тизма, адар Кори’нх вече нямаше да може да действа самостоятелно. Знаеше, че разполага с много малко време. Бойните кораби трябваше да ударят веднага.

Кори’нх нареди на корабите да проникнат в горния слой на Кронха Три и да продължат към по-топлите и плътни дълбочини. При първата битка тук Слънчевият флот бе постигнал една-единствена частична победа… но тя бе подсказала тактиката.

Този път адарът имаше намерение да постигне повече.

Докато бойните лайнери проникваха навътре, Кори’нх си припомни една велика битка от историята на Земята: поражението на един вдъхновен, но в края на краищата претърпял неуспех генерал, наречен Наполеон. Ватерлоо.

— Бъдете нащрек, но спокойни.

Кохортата се вряза в ръждивите облаци и воалите от сиво-жълтеникави мъгли. Небесата трещяха от скоростта им.

Кори’нх нареди всички да излъчат безапелационни, заплашителни съобщения:

— Хидроги, ние си възстановяваме правата над тази планета като част от Илдирийската империя. Настояваме незабавно да напуснете този свят.

Кул Бор’нх се обърна към него.

— Адаре, да не би да очаквате врагът да обви капитулация?

— Ни най-малко — отвърна Кори’нх хладно. — Искам да ги провокирам.

Докато летяха все по-надолу, той заповяда всичките четиридесет и девет кораба да останат във формация, но на максимална стандартна раздалеченост един от друг. Напред излетяха разузнавателни кораби.

Когато бойните кълба най-после се появиха, Кори’нх бе напълно подготвен и дори изпита облекчение. „Започва се“.

— Атакувайте врага!

Илдирийските бойни лайнери изстреляха зашеметяващ огнен вал от кинетични залпове и високоенергийни режещи лъчи, които улучиха извънземните кълба. Йонизационните блясъци и облаците пушек превърнаха бойното поле в бъркотия от сигнали и мишени. Обратната връзка на сензорите помръкна.

Хидрогите светкавично отговориха — изстреляха серия синкави електрически заряди.

Кори’нх остави размяната на огнени изстрели да продължи няколко минути — примамваше още и още хидроги да се надигнат от дълбините. Когато оръжията на извънземните улучиха двигателите на един от лайнерите, той разбра, че е настъпил моментът за смяна на тактиката.

— Дойде време за кулминацията на нашето участие във великата история — предаде адарът до всички. — Разполагаме с цяла кохорта бойни лайнери, всеки готов да нанесе съкрушителен удар срещу враговете на Илдирийската империя. Сега ще покажем какво можем. — Той се обърна към офицера до себе си. — Кул Бор’нх, издай заповед.

Бор’нх нареди съвсем спокойно:

— Всички септари да координират мишените. Разполагаме с потенциал да разрушим четиридесет и девет бойни кълба. Гарантирайте безпогрешната точност на всеки наш кораб. — Всички бойни лайнери потвърдиха готовност, заглушавайки се един друг. — Инженерите да включат космическите реактори на свръхскорост.

Кори’нх сграбчи перилото на командния мостик и се огледа. Усети мрачната непоколебимост на екипажа. Бяха преживели разгром, но сега виждаха възможност най-после да отвърнат с ефикасен контраудар.

Беше дал строга заповед на една-единствена септа разузнавателни кораби да остане встрани от касапницата, за да документира решителната битка. След това тя моментално щеше да отлети за Илдира и да опише на новия маг-император какво е успял да постигне Слънчевият флот.

Кори’нх отправи последното важно обръщение към малобройния екипаж на всеки боен лайнер:

— Тук и сега ние завинаги ще заслужим мястото си в Сагата. Нима би могъл да се моли за по-достоен край някой илдириец?

Зад гърба му космическите двигатели ревяха на максимална степен — реакторите вече достигаха мощността на свръхнова. Температурата в командния център бе станала нетърпима.

Бойните кълба се носеха срещу тях.

— Нека врагът засвидетелства собственото си безумие — промълви той.

Проследи върху монитора как първият огромен боен лайнер с нажежени до бяло конуси на кърмовите двигатели се забива в челното бойно кълбо. Двата кораба изригнаха в невероятен огнен смерч, толкова ярък, че челните сензори на флагмана гръмнаха. Сякаш пред очите им се разкри входът към висшето ниво на Извора на светлината. И всички го съзряха.

Вдясно над тях следващата експлозия с мощта на свръхнова унищожи второто бойно кълбо. Извънземните все още не бяха проумели опустошителната финална тактика на Кори’нх.

— Този път ги изненадахме.

Неговият боен лайнер се понесе напред и Кори’нх дори престана да мига, вторачен в целта. Облаците свистяха като камшици покрай кърмата. Избраното от него бойно кълбо се надигна срещу тях, огромно и със съвършени геометрични форми. Адарът зърна полупрозрачния корпус и цял град зад непроницаемите му стени.

Бор’нх го погледна и каза все така спокойно:

— Остават само секунди, адаре.

Кори’нх наблюдаваше как извънземният кораб става все по-голям. Електрическите залпове подскачаха от един пирамидален шип към друг, но неговият кораб бе набрал достатъчно висока скорост и не можеше да бъде отклонен. Двигателите бяха достигнали върховата си мощност.

Нищо не бе в състояние да го спре.

В последния миг той се усмихна и изтри от съзнанието си всички съмнения и разочарования, които бе натрупал през кариерата си на военен. Това беше самото съвършенство.

Бойният лайнер удари огромното кълбо точно в момента, когато двигателите щяха да се взривят от претоварването. Кори’нх не мигна до самия край — когато цялата вселена потъна във взрив от ослепителна бяла светлина.