Гневът на хидрогите

84.Базил Венцеслас

В командно-контролния център на ЗВС на базата на Марс председателят на Ханзата крачеше нервно напред-назад и очакваше развитието на операцията на Оскивъл.

Бе облякъл делови костюм, не за да впечатли някого, а защото в него се чувстваше удобно. Погледна с очакване зеления жрец, останал на Марс, за да държи връзка с бойната група на генерал Ланиан.

— Заемат позиции за началната фаза — докладва Ярод, след като се допита до фиданката си. — Корабите ще заемат местата си съобразно плана. Все още не е установен контакт с хидрогите.

— Кажи им да продължават — нареди Базил; даваше си сметка, че ще мине най-малко още час, ако не и повече, преди настъпването на следващото съществено събитие.

А след това — може би — щеше да се отприщи целият ад.

Засега операцията се разгръщаше като добре координирано бойно учение: новите бойни компита, зелените жреци за свързочници, отлично обучените войници на ЗВС. Всичко изглеждаше перфектно. Но Базил никога не си позволяваше самодоволно успокоение…

Макар да не искаше да обезкуражава съветниците си, Базил си даваше сметка, че изпращането на човек в бронирана капсула за започване на преговори в най-добрия случай е символичен жест. Хидрогите бяха доказали злонамереността си. При подобни обстоятелства не бе възможна цивилизована дипломация. Но не си ли заслужаваше да опитат все пак, в името на историята?

— Дръж ме във връзка — каза той и излезе от командно-контролния център.

Тръгна по коридора. Вездесъщият пясък покриваше стените, а във въздуха се усещаше неприятната ръждива миризма на марсиански железни окиси. На базата винаги му беше студено от всепроникващия мраз, въпреки че термостатите поддържаха точно температурата, с която бе свикнал. Нямаше им никакво доверие.

Със задоволство отчете отсъствието на какъвто и да било хаос и бъркотия въпреки обявената повишена бойна готовност и трескавата дейност. Гордееше се със своите воини.

Десетина кораба доставяха в продоволствените складове на базата храна, снаряжение и други материали от намиращите се в орбита транспортьори. Ежедневните дейности не секваха въпреки грандиозната операция на далечната система. Базил проследи разсеяно прехвърлянето на последния товар от една транспортна совалка. Последния контейнер с преработен метал носеше някакво дребно компи — не от стандартния военен модел или от новите бойни компита. Заприлича му на обслужващите компита, които използваха скитниците.

Компито се приближи до дежурния ефрейтор по снабдяването и избъбри със синтезирания си женски глас:

— Компи с обозначение ЕА се завръща на работа.

— Къде се губиш? — възкликна ефрейторът. — За последен път бе на смяна преди две седмици.

— Бях изпратена с извънредно задание от моята господарка — отвърна ЕА.

Базил пристъпи заинтригуван към тях.

— Един момент, ефрейтор. Трябва ли да разбирам, че скитническо компи работи при нас?

Ефрейторът го изгледа навъсено, изненадан как така някакво цивилно лице в делови костюм се мотае в секретната зона.

— А вие кой сте, сър? Това е ограничена…

— Аз съм Базил Венцеслас, председател на Теранския ханзейски съюз. — Базил се развесели от появилия се върху лицето на ефрейтора недоверчив израз, който бе моментално заменен от изненада, след като го позна.

— Да, господин председателю! Извинете ме, но не знаех, че сте на базата.

— Би трябвало да си в течение на последните събития. Сигурен съм, че е било съобщено на целия персонал.

От начина, по който ефрейторът стисна електронния комутатор, Базил разбра, че не е човек, който взема решения, а такъв, който само изпълнява инструкции.

— Зададох ви въпрос, ефрейтор. Често срещана практика ли е да се допускат скитнически компита в секретните зони? Имате нещо против моето присъствие, а позволявате пълен достъп на една скитническа машина?

Ефрейторът се огледа с надеждата да потърси помощ от някой по-висш офицер, но в товарния склад нямаше никой.

— Сър, ЕА служи на базата от пет години. Собственичката й е офицер в бойния флот от квадрант седем.

Базил се навъси.

— Разбирам. И когато собственичката й не е наоколо, разрешавате на това скитническо компи да скита из базата, а вероятно и да прави снимки, разкриващи слабите места на ЗВС?

Ефрейторът явно бе объркан.

— Да не би да сме във война със скитниците, сър? Аз си мислех, че са единствените, които ни снабдяват напоследък с екти. Без тях нямаше да имаме никакво космическо гориво.

— Между съюзници и врагове невинаги има отчетлива разлика, ефрейтор. Човек никога не бива да приспива бдителността си, особено във военно време.

Базил знаеше, че преиграва поради напрегнатостта си около офанзивата на Оскивъл. Факт бе, че непокорните и независими кланове не бяха предприели никакви действия срещу Ханзата, но и надали особено зачитаха интересите на Земята.

В Ханзата рядко се появяваха скитнически компита, макар понякога да пътуваха с циганските кораби, които търгуваха с колониите. Хрумна му да се възползва от възникналата възможност.

— Ще поема отговорността за това компи, ефрейтор. Ако имаш някакви въпроси, обърни се към офицера, на когото си подчинен.

— Да… да, сър.

Базил се обърна към компито. Наистина необикновена възможност. Твърде рядко възникваше шанс да разговаряш със скитническо компи в отсъствието на скитник.

— Последвай ме, ЕА. Нека побъбрим.

— Да, сър.

Той заведе ЕА в една празна стая, в която имаше маса и няколко комуникационни екрана, вероятно помощна стая за свободния персонал.

— Та така, би ли ми казала къде си била?

— Собственичката ме изпрати с инструкции да изпълня една семейна поръчка.

— Чудесно. — Базил изпука пръсти. — Но къде точно отиде?

— Където ме инструктира да отида моята собственичка. Забранено ми е да разкривам секретна информация на член на Ханзата.

В съзнанието на Базил звънна предупредителен сигнал. Значи компито бе със задействана специфична програма да пази тайни от Теранския ханзейски съюз? Отдавна подозираше, че неуправляемите скитници открито или неволно действат срещу Ханзата. Те не бяха подписали Хартата. Не съблюдаваха законите на Съюза, не зачитайки останала част от човешката цивилизация. Начинът им на живот бе твърде примитивен, ограничен в няколко бездомни клана. Защо се държаха така загадъчно?

През последните няколко години огромен брой скитнически товарни кораби без документи бяха засичани от патрули на ЗВС. Всички бяха натоварени със запаси от екти, въпреки че ЗВС бяха обявили възбрана над цялото налично космическо гориво. Как успяваха да продават на други клиенти, пренебрегвайки ханзейските военни? Нямаше никакво съмнение, че скитниците крият нещо.

Той обмисли следващия си въпрос.

— ЕА, давам ти директна заповед. Твоята собственичка не е тук, а твоята програма ти разпорежда да изпълняваш инструкциите на всеки човек.

— Доколкото не ощетяват други хора — отвърна ЕА. — И доколкото не са в пряко противоречие с предварително дадените ми инструкции от моята собственичка.

— Ти си се завърнала от личната си мисия, следователно си изпълнила инструкциите. Така ли е?

ЕА направи пауза.

— Изпълних последната си задача, да.

Базил се усмихна.

— Добре, значи няма да се притесняваме по този въпрос.

Компитата не бяха твърде интелигентни и съобразителни. Щеше да започне с базисна информация и факти, които така или иначе можеше да получи от ЗВС файла на собственика на компито.

— Твоята собственичка е офицер в Земните въоръжени сили, така ли?

— Да, тя е командир на крайцер манта.

Базил повдигна вежди. Малко скитници бяха постъпили на служба. Аха, може би командир Тамблин, извършила истински подвиг при поражението на Буунов брод. Нима беше въдворена къртица във войската? До колко съществена информация имаше достъп? Усети тревога, но компито може би щеше да му помогне да установи някои подробности.

— Твоята собственичка е скитничка, нали? Командващ Тамблин?

— Да.

— От коя планета е тя?

ЕА запази необичайно безмълвие.

— Не мога да разкрия тази информация.

Базил се изуми.

— Не можеш да ми кажеш от коя планета е? Това е абсурдно. Има го във всичките й лични документи. С какво се занимава кланът Тамблин? Какви снаряжения и кораби управляват?

Компито стоеше като вкочанено.

— Съжалявам, сър. Не мога да отговоря на тези въпроси.

— Разбира се, че можеш. Настоявам. Всъщност това е пряка заповед.

За пълно изумление на Базил в очните дъна на ЕА проблеснаха слаби искрици. Механичните й ръце потрепнаха и тя застина в мъртва тишина. Всички индикаторни светлинки върху лицето й помръкнаха.

— ЕА, отговори.

Базил пристъпи към компито и докосна металния корпус. Вътрешността беше топла. Дали не се бе стопила вътрешната верига? Сякаш всички системи бяха повредени.

— Какво става, по дяволите? Ти го направи нарочно!

Огледа се наоколо, сякаш за да провери дали някой не го е видял.

— Не мога да повярвам!

Замисли се. Въпросите му бяха сравнително безобидни, но скитническото компи явно имаше вградена някакъв самоизключващ се защитен механизъм. Всяко запитване за дейността на скитниците или разположението на базите им задействаше окончателно изключване, пълно изтриване на паметта и програмата. Твърде обезпокоително.

Той удари ЕА и застиналото компи залитна, блъсна се в металната стена и падна с трясък на пода.

Какво правеха скитниците, за да им се налага да прилагат толкова драстични защити за опазване на тайните си?

— Какво криеш? — изкрещя той, но роботът не беше в състояние да отговори.

Задъхващ се лейтенант притича покрай вратата, но забеляза Базил, спря и се обърна.

— Председателю Венцеслас, присъствието ви в командно-контролния център е наложително. Търсим ви навсякъде…

— Тук съм — отвърна Базил отсечено и оправи костюма си. — Какво има?

— Генерал Ланиан е готов да спусне посланическия кораб на Оскивъл.

Базил кимна. Време бе да се съсредоточи върху по-належащия проблем.

— Има благословията ми. Кажете му да действа.

Той направи крачка към вратата, след това погледна към падналото неподвижно компи.

— О, лейтенант, наредете на някой да разчисти това.

И подритна металния корпус на ЕА с върха на обувката си.

— Приберете го някъде. По-късно ще го анализирам.