Гневът на хидрогите

47.Ческа Перони

Централният комплекс на Рандеву представляваше разреден куп от астероиди, поддържан от гравитацията и изкуствени свръхструктури. Ферми и кабели свързваха носещите се скални отломъци около звезда-джудже с гранатов цвят. От двеста трийсет и седем години това място се бе превърнало в обединяващ център на скитническата цивилизация. Тук се осъществяваха срещите на клановете и основният търговски обмен.

Като говорителка, Ческа Перони бе създала свой дом на Рандеву, където извършваше дейности като посредник при семейни и търговски спорове. Още когато беше малко момиче, баща й, търговецът Ден Перони, я бе оставил тук да се изучи на политика и дипломация. Ихи Окая й бе станала като майка и Ческа и досега оценяваше високо съветите и прозорливостта на своята предшественичка.

След завръщането си от Оскивъл Ческа отиде да разговаря с възрастната жена. С натежало сърце и объркани мисли, тя нямаше друг избор, освен да разкрие и признае чувствата и колебанията си с надеждата Ихи Окая да й помогне.

След оттеглянето си бившата говорителка като че ли се бе подмладила. Очите й бяха по-ярки, а сиво-жълтеникавата й коса — по-блестяща. Постоянното напрежение на умиротворителка и парламентьорка в продължение на толкова много години я бе съсухрило, но след като бе започнала нов живот, жизнеността й се бе възвърнала. Тя поздрави Ческа с искрена усмивка и без никаква протоколна официалност.

— Добре дошла, дете. — Заобиколените й от бръчици очи блещукаха. — Или предпочиташ да се отнасям с по-голямо уважение към нашата почитаема говорителка?

— Не е необходимо да любезничиш и официалничиш с мен. И без тези глупости си имам достатъчно грижи.

— Дипломацията не е глупост! Сбъркала ли съм при избора на своята наследничка?

Ческа седна в един плетен люлеещ се стол, украсен с цветни нишки в скитнически стил.

— Ако бе избрала някой друг, животът ми щеше да е доста по-прост, Ихи Окая.

Възрастната жена наля от малка кана чай от цвят на пипер.

— И двете знаем, че скитниците имат най-голям шанс да оцелеят единствено под твоето и ничие друго ръководство. Вярвам в твоята Пътеводна звезда. — Тя се усмихна замислено. — По едно време внук ми смяташе, че заслужава да стане говорител заради кръвната ни връзка. Беше гръмогласен самохвалко, но по-късно се укроти. Намери мястото си като капитан на небесна мина и се справяше чудесно, докато хидрогите не го убиха.

Бившата говорителка се движеше с изящество и грациозност. Ческа отпи от лютивия чай и си спомни, че беше любимото питие на стария Брам Тамблин. Вкусът му й напомни за Джес и сърцето й отново се сви.

Разбира се, Ихи Окая не пропусна да забележи това.

— И така, дете, нима задълженията ти като говорителка са по-леки, отколкото бяха моите, и нямаш какво друго да правиш, освен да си бъбриш с една оттеглила се старица… или имаш проблем, за който се надяваш да намеря магическо решение.

— Боя се, че няма просто решение — отвърна Ческа.

Възрастната жена скръсти ръце и крака в неудобна на вид поза лотос и зачака. Като поемаше дълбоко дъх, за да се овладее, Ческа разказа за предложението за брак, което бе получила от Рейналд, и изреди основанията на младия мъж за обединяване на скитниците и терокците. Придържаше се към школовката си на политик и се опита да представи всичко спокойно и без да разкрасява нещата.

Ихи Окая си даваше сметка какво прави гостенката й, тъй като именно тя бе обучила Ческа на тези техники.

— Добре, очевидно осъзнаваш политическата далновидност от един брак с Рейналд. Никой от клановете не би се противопоставил на подобен съюз, а и Рос Тамблин е мъртъв от почти шест години. Какъв е проблемът? Крие ли някакви тъмни тайни този терокски управник? Намираш ли го неподходящ поради някаква причина?

Ческа заби поглед в чая си.

— Не, не. Убедена съм, че Рейналд е добър човек и изглежда много сериозен. Логично погледнато, не мога да отхвърля предложението му. Но… — Обикновено по-умело прикриваше емоциите си, което бе задължително за една говорителка. — Истината е, че сърцето ми винаги е принадлежало на друг мъж, дори… преди Рос.

Ихи Окая кимна с абсолютно разбиране.

— И какво мисли Джес Тамблин по повод на това предложение за брак?

— Откъде знаеш? Ние с Джес…

Възрастната жена само се засмя и се отпусна в люлеещия се стол.

— Ческа Перони, през цялото време знаех за твоята любов, както и много от скитническите кланове, смея да кажа. Намирахме я за очарователна, макар и леко мъчителна, докато и двамата съблюдавахте задълженията си и се преструвахте, че изобщо не се забелязвате. Невъзможно е да допускаш, че всички сме чак толкова слепи.

На Ческа й трябваше доста време, за да осъзнае всичко това.

— Значи двамата с Джес трябваше просто да престанем да се преструваме? Смятахме да обявим годежа си съвсем скоро, но…

Изражението на старицата стана неумолимо.

— Вече е твърде късно, дете. Ако го бяхте направили преди години, щях да те подкрепя. Но сега имаш други задължения. Обстоятелствата около теб се промениха и всички виждаме накъде ни води Пътеводната звезда.

Ческа усети категоричния й тон и разбра, че няма място за обсъждане. Сърцето й изтръпна.

— Ти не си като другите жени, говорителко Перони. — Окая произнесе титлата й като шибване с камшик. — Нямаш право да избираш според личните си желания и нужди. Нямаш право да извървиш безметежно своя живот с грейнали очички, следвайки момичешките си фантазии. Една говорителка трябва да се издигне над елементарните лични съображения. Всяка награда си има цена.

— Джес пое управлението на един от новите мъглявинни загребващи кораби и отлетя в дълбокия космос. Каза, че знае, че ще взема правилното решение — призна Ческа. — Явно ми вярва повече, отколкото аз на себе си.

Ихи Окая стисна здраво ръката й.

— Опитал се е да ти помогне. Разбрал е, което ти не си могла… или не си била готова да разбереш.

Ческа дълго остана безмълвна. Вече знаеше какъв отговор трябва да даде на Рейналд.

— В такъв случай ще платя цената/ без да я изчислявам.