Гневът на хидрогите

119.Адар Кори’нх

Цялата кохорта бойни лайнери на Слънчевия флот напусна тлеещата пустош на необитаемата планета Дуларикс. Седем манипули и триста четиридесет и три кораба бяха под командването на адара, но въпреки това претърпяха поредното поражение.

Цялата растителност на Дуларикс бе съсухрена и замразена, а континентите и земята — изпепелени. Планините бяха раз ломени, целият пейзаж бе заприличал на пустиня.

Според данните от стари проучвания Дуларикс бе покрит с приятни първични гори. Илдирийците никога не бяха възнамерявали да го заселят, а хората не бяха зървали този красив свят досега. И въпреки всичко хидрогите бяха нанесли съкрушителен удар върху планетата и бяха унищожили абсолютно всичко.

Нямаше никаква видима причина за нападението. Патрулиращите илдирийски бойни кораби навлязоха в системата тъкмо в момента, в който извънземните бойни кълба се отдалечаваха след безсмисления погром. Кори’нх стоически оглеждаше опустошения свят от командния си център.

— Кой би могъл да разбере тези хидроги, адаре? — попита тал Зан’нх, който стоеше до Кори’нх в командния център на предвождащия боен лайнер. — Трябва да докладваме в Илдира. Може би чрез тизма дядо ми може да обясни постъпката на врага.

Слънчевият флот бе само наблюдател, тъй като заповедите на мага-император държаха вързани ръцете им и не им позволяваха да тръгнат след хидрогите. Кори’нх стискаше парапета на командната площадка от безсилен гняв.

— Единственото ни задължение е да наблюдаваме… и да се оттеглим без бой.

Думите засядаха в гърлото му.

Зан’нх го погледна разтревожено.

— Знаем, че Слънчевият флот не разполага с ефикасно оръжие срещу хидрогите. Какъв е смисълът да ги нападнем и да бъдем размазани?

— На Кронха Три постигнахме известен успех — отвърна адарът и погледна талантливия си помощник.

— Но… на Кронха бяхме абсолютно разгромени.

— Въпрос на гледна точка, тал. Не забравяй, че успяхме да им нанесем щети. Въпреки че не бяхме подготвени за това сражение, кул Аро’нх все пак унищожи едно бойно кълбо и повреди други две.

Знаеше, че целият му екипаж долавя недоволството му, макар всички да бяха убедени, че гневът му е насочен срещу хидрогите. Той въздъхна и заповяда кохортата да се оттегли от системата. Космическите двигатели се задействаха и гигантските бойни лайнери се понесоха със зашеметяваща скорост към междузвездната бездна, на път към следващата безцелна среща…

И в този миг магът-император издъхна на далечната Илдира.

Всички, които се намираха върху стотиците кораби, го усетиха — от адар Кори’нх и тал Зан’нх до най-низшия техник и докер. През целия тизм като гръм се разрази внезапна пустота и разкъса ярките духовни нишки, ослепи всеки илдириец за Извора на светлината. Разедини ги. Остави ги в самота. И безнадеждност.

Кори’нх се люшна и се подпря на парапета на площадката. Не виждаше почти нищо, сграбчен от парализиращата болка. Зан’нх нададе отчаян вопъл. Всички членове на екипажа стиснаха слепоочията си и застенаха.

Шоковата вълна мина по отделенията, палубите, каютите на целия Слънчев флот. Всички престанаха да обръщат внимание на задълженията си и корабите се понесоха сами по предварително уточнените траектории.

Адар Кори’нх с неимоверни усилия успя да се посъвземе. Никога не бе изпитвал подобна… празнота. Писъкът в главата му и обладалото цялото му съзнание отчаяние призоваваха за помощ, но той се напрегна и викна на екипажа на мостика:

— Внимание! Обявете тревога.

Думите му прозвучаха дрезгаво, но той ги повтори с по-голяма сила и настоятелност.

Тъй като всички продължаваха да се гърчат и да вият, той се завлече до пулта, и сам включи сигнала. После викна с цяло гърло:

— Тал Зан’нх! Събери всички кулове и септари. — Пое дълбоко дъх. — Искам всички подкомандващи да дойдат при мен. Ситуацията се промени много рязко. Налага се незабавно да обсъдим нещата.

Корабите следваха неотклонно курса си… но всичко останало в илдирийската вселена бе претърпяло промяна.

— Но, адаре, магът-император е мъртъв! — извика офицерът по комуникациите. — Всички го усещаме.

— Ние обаче продължаваме да сме Слънчевият флот! — викна Кори’нх. — Илдирийският слънчев флот. Какво би си помислил магът-император, ако узнаеше, че сте се превърнали на хленчеща пихтия?

Сирените продължаваха да бучат. Войниците бавно — много бавно — започнаха да се окопитват от объркването и вцепенението си. Заеха се отново с обичайните си задължения, както удавник се хваща за сламка.

Кори’нх извади кристалния церемониален кинжал от колана си. Вторачи се в извитото бляскаво острие, вцепенен от пронизващата сърцето му болка. Усети в него да се надига расовият инстинкт да спази неумолимата илдирийска традиция. Вдигна острия нож до главата си и замахна светкавично с ритуална грациозност — и сряза изопнатата си плитка почти до кожата, но без да бликне капка кръв. Вдигна отрязаната коса в ръката си, сякаш държеше мъртвец. И я запокити на пода с отвращение.

Всички мъже по корабите извършваха инстинктивно същия акт — отбелязваха дълбоката загуба. Никой от тях не бе преживявал кончината на маг-император. Воините на Слънчевия флот стенеха, отрязвайки косите си, за да отбележат края на управлението на Сайрок’х и да се подготвят за нов вожд.

За Кори’нх ужасяващата празнота и изолираност бяха потресни… но докато очакваше пристигането на подкомандирите, внезапно се сепна от мисълта, че за първи път в живота му никой не контролира решенията му. Сайрок’х вече не бе в състояние да усети намеренията му или да го укорява за постъпките му.

Да, адарът се почувства изоставен без успокоителните напътствия. Но, от друга страна, можеше да си позволи самоинициатива. Можеше самостоятелно да предприеме нещо. Също като великите главнокомандващи Макартър, Агамемнон, Кутузов. Изпита някакво опиянение.

Безброй възможности.

Огледа насъбралите се разтревожени и скърбящи талове и кулове в заседателната зала. Всички бяха обръснали теметата си. Целият екипаж на Слънчевия флот беше потресен, но адарът трябваше да докаже, че все още може да заповядва. Неговите офицери щяха да го последват с по-голямо усърдие от всякога, след като бяха останали без никакво друго упование.

Той много пъти не се бе съгласявал с цялостната стратегия на мага-император. Но се бе подчинявал. Много пъти се бе чувствал страхливец, тъй като получаваше заповеди да отстъпва и да се спотайва, само и само за да не дразни обитаващите ядрата извънземни. Но както и да постъпваше Слънчевият флот, хидрогите не преставаха да вилнеят безмилостно.

А той беше върховният главнокомандващ на Слънчевия флот. Разполагаше с най-могъщия боен флот, който бе изграждала Илдирийската империя, но магът-император се страхуваше да го използва.

Земните въоръжени сили нееднократно се бяха възправяли срещу хидрогите и бяха създали усъвършенствани нови оръжия. Дори циганите скитници без никаква собствена военна сила бяха измислили безстрашни тактически прийоми и иновационни производствени технологии, за да поддържат незначителни поточета гориво по търговските трасета. Съвсем сами бяха успели да разрушат газов гигант на хидрогите чрез кометна бомбардировка.

А Слънчевият флот не бе постигнал нищичко.

На адар Кори’нх му бе писнало да го побеждават. Може би бе настъпил моментът удивителният му флот да възтържествува над врага. Магът-император вече не бе в състояние да го спре.

Кори’нх оглеждаше преценяващо тал Зан’нх и подчинените си кулове и септари. Познаваше служебните им досиета и бе наясно с потенциала и уменията им.

Зан’нх изглеждаше дори по-объркан от останалите офицери. Магът-император бе негов дядо. Престолонаследникът Джора’х, неговият баща, скоро щеше да заеме мястото на Сайрок’х. Самият Зан’нх бе първороден син на престолонаследника, макар и не от благородническо потекло, поради което по-малкият му брат Тор’х щеше да е следващият престолонаследник. И все пак нишките на тизма в Зан’нх бяха здрави и силни. Надареният тал би следвало да се чувства по-изоставен, по-неспокоен от всеки друг илдириец във флота.

Така или иначе, въпреки че Зан’нх по всяка вероятност бе най-добрият воин в цялата бойна група, адарът бе длъжен да го изпрати у дома.

— Тал Зан’нх, искам да предвождаш по-голямата част от кохортата до Илдира, с изключение на една манипула бойни лайнери. Отведи корабите у дома, за да гарантираш спокойствието на нашия народ в тези несъмнено смутни времена. — Около масата се понесе кратък вопъл, но Кори’нх не му обърна внимание и продължи непоколебимо: — В момента, в който се съберат всички губернатори, баща ти ще извърши церемонията по възкачването и ще стане новия маг-император. Щом придобие всички нишки на тизма, мрежата ще бъде възстановена и нашата раса отново ще се почувства цялостна.

Зан’нх се поклони.

— Да, адаре. Това е мой дълг.

Един от септарите взе думата:

— А какво ще прави останалата част от кохортата, адаре?

Кори’нх огледа втренчено подкомандващите. Съзнаваше, че не може да оповести решението си.

— Ще поведа една манипула на по-различна мисия. Не мога да разкрия подробностите.

Насочи погледа си към един възрастен кул със стоическо изражение, казваше се Бор’нх. Беше образцов офицер, изключително стриктен при изпълнение на служебните си задължения. Той щеше да се справи най-добре.

— Кул Бор’нх, избрах твоята манипула да ме придружи. Ще изпълняваш ли заповедите ми, без да задаваш въпроси?

Бор’нх изглеждаше изненадан, но на лицето му се изписа гордост.

— За мен ще е чест, адаре.

Усетил угризения на съвестта, Кори’нх продължи:

— Настоявам за минимални оперативни екипи. Освободи всички войници, които смяташ за излишни за една светкавична акция, и ги пусни да се върнат в Илдира с другите кораби.

Бор’нх не попита какви са причините.

— Слушам, адаре.

Обезпокоен, тал Зан’нх погледна своя командир, но не превиши правомощията си.

— Ще се съгласите ли за кратък разговор насаме, адаре?

— Не. В момента основното ти задължение е да отведеш корабите на Илдира.

За да осъществи онова, което смяташе за правилно, Кори’нх трябваше да действа светкавично, докато все още разполагаше с независимост, преди престолонаследникът да се възкачи като маг-император. Имаше на разположение няколко дни, не повече. Щом Джора’х възстановеше връзката с тизма, ръцете му отново щяха да са вързани. И щеше да стане много късно.

Кори’нх освободи офицерите и се върна в командния център. По интеркомуникационните системи течаха заповедите, които нареждаха на маловажната част от екипажа да се оттегли от четиридесет и деветте бойни кораба на кул Бор’нх и да се прехвърли на останалите кораби.

След като се увери, че инструкциите му се изпълняват точно, Кори’нх се обади на тал Зан’нх:

— Сигурен съм, че ще служиш на баща си така, както аз служих на мага-император.

— Ще посветя всички свои умения да изпълня задълженията си, адаре. Като теб.

Кул Бор’нх се присъедини към адара в командния център, докато единствената манипула се отдалечаваше от останалата част от кохортата. Другите шест манипули отлетяха към седемте слънца на Илдира, а четиридесет и деветте бойни кораба в пълно бойно снаряжение и с минимален екипаж се събраха на едно място и зачакаха заповедите на Кори’нх.

Накрая адарът издаде заповед да потеглят.

— Най-после ще се изправим срещу врага.